Джеффри Дивер - Убийте Райм

„Да, но тогава не съм участвал в разследването“ — помисли си Райм. Веднага обаче си даде сметка, че има опасност честолюбието му да го въвлече и в този случай.

С неудоволствие установи, че случаят започва да го интригува. Тъкмо предизвикателствата към разума поддържаха Райм през всичките години след злополуката. В един момент бе мислил да се обърне към организациите за подпомагане на самоубийството, но пак страстта към загадките го разубеди. Въпреки че копнееше отново да се движи, ако трябваше да избира между тази способност и феноменалния си мозък, веднага щеше да се откаже от всички операции и трансплантации. Но операцията все пак бе съдбовно важна за него. Като Светия Граал.

— Операцията е вдругиден, Райм — отбеляза Сакс. — Дотогава имаш само няколко изследвания.

„А, най-после изплю камъчето, Сакс…“

В думите й имаше логика. До операцията му оставаше много свободно време. Свободно време, през което дори нямаше право да пие. Какво може да прави един паралитик в някакво тъпо провинциално градче? Най-големият враг на Линкълн Райм не бяха спазмите, отразената болка или дисрефлексията, които измъчват всички пациенти с травма на гръбначния стълб; най-големият му враг бе скуката.

— Един ден — склони накрая той. — Стига това да не забави операцията. Чакам я от четиринайсет месеца.

— Дадено — зарадва се Бел. Лицето му светна.

Том обаче поклати глава:

— Слушай, Линкълн, тук сме само заради операцията. Нямам и половината неща, които са ми необходими, за да се грижа за теб, докато работиш.

— Това е болница, Том. Няма да се изненадам, ако намериш повечето от тези неща тук. Ще говорим с доктор Уивър. Сигурен съм, че с удоволствие ще ни помогне.

— Не съм съгласен — повтори Том упорито.

Райм не го удостои с внимание и се обърна към Бел:

— Кога е избягал?

— Преди не повече от два часа. Веднага ще се обадя да донесат уликите и може би карта на местността. Ще организирам издирване. Мислех да…

Райм поклати глава и се намръщи. Сакс се подсмихна; знаеше какво ще каже криминологът.

— Не, не. Аз ще дойда в шерифството. Ще ми уредите една стая в… как се казваше главният град на окръга?

— Ъ… Танърс Корнър.

— Уредете ни някакво помещение, където да работим. Ще ми трябва помощник. Имате ли лаборатория в това шерифство?

— Ние ли?… Всъщност не.

— Добре, ще направим списък на апаратурата, която ни трябва. Можете да я вземете на заем от щатската полиция. — Райм погледна часовника: — Ще пристигнем след половин час. Нали, Том?

— Линкълн…

— Нали?

— Да, половин час — измърмори недоволно болногледачът.

— Поискай формулярите от доктор Уивър. Ще ги вземем с нас. Можеш да ги попълниш, докато работим.

— Добре, добре.

Сакс започна да съставя списък на основните криминологични апарати. Показа го на Райм. Той кимна:

— Добави и комплект за измерване на плътностен градиент. Иначе това е достатъчно.

Тя допълни списъка и го връчи на Бел. Шерифът го прочете и кимна неуверено:

— Ще осигуря всичко, разбира се, но не искам да ви въвличам в толкова много неприятности…

— Джим, може ли да ти кажа нещо честно?

— Разбира се, господин Райм.

— Линкълн — поправи го криминологът. — Никаква полза няма да има, ако погледна набързо някои улики. Щом ще има разследване, искам ние с Амелия да го ръководим. Да е само в наши ръце. Проблем ли е това?

— Ще се постарая да не е — отвърна с облекчение Бел.

— Добре. Сега най-добре започвай да търсиш апаратурата. Да действаме!

Шериф Бел се изправи, постоя за момент с шапка в едната ръка и списъка на Сакс в другата; после тръгна към вратата.

— А, и още нещо — извика Сакс. Бел се обърна. — Как се казва извършителят?

— Гарет Ханлън. В Танърс Корнър е по-известен като Насекомото.

Пакенок е малък окръг в североизточната част на Северна Каролина. Танърс Корнър, най-големият му град, се намира приблизително в центъра и е обграден от по-малки жилищни и търговски комплекси като Блакуотър Ландинг, разположен на брега на река Пакенок (която повечето местни жители наричат накратко Пако), на няколко километра от главния град.

Повечето жилищни и търговски комплекси на окръга са разположени на юг от реката, сред малки блата, горички и езерца. Почти цялото население на окръга е съсредоточено тук. На север от Пако земите пустеят. Голямото блато, Грейт Дизмал Суомп, е погълнало къщи и вили, както и малкото търговски и индустриални обекти, които са се намирали там. Езерата и ливадите са се превърнали в мочурища, вековните гори са почти непроходими. От тази страна на реката не живее никой освен производители на незаконен алкохол и наркотици и неколцина превъртели отшелници. Дори ловците отбягват района, след като преди две години диви прасета нападнали Тал Харпър и въпреки че застрелял десетина, останалите го изгризали почти целия.