Джеффри Дивер - Убийте Райм

Доктор Уивър кимна и сведе поглед към медицинския картон, сякаш да прочете нещо, въпреки че не отвори папката. После вдигна глава:

— Можете да движите лумбрикалния мускул на безименния пръст на лявата ръка и голяма част от мускулите на врата и рамото. Възможно е да загубите частично или напълно тази способност. Също и способността да дишате самостоятелно.

Сакс изглеждаше потресена.

— Разбирам — промълви тя след кратко мълчание.

— Трябва да прецените тези рискове, като ги сравните с възможните подобрения. Няма да сте в състояние отново да ходите, ако на това сте се надявали. Такива операции дават някои подобрения при пациенти с гръбначномозъчни травми на нивото на кръста и на гръдния кош, много по-леко увреждане от вашето. Досега сме отбелязали малки успехи при пациенти с мозъчни травми и никакви при пациенти с увреждане на четвъртия шиен прешлен, какъвто е вашият случай.

— Аз съм човек на риска — побърза да каже Райм.

Сакс го изгледа тревожно. Много добре знаеше, че Линкълн Райм не е човек на риска. Той бе човек на науката, вярваше само в доказани факти и живееше по строги правила.

— Искам да ме оперирате — допълни кратко той.

Доктор Уивър кимна. Явно й беше все едно какво решение ще вземе пациентът.

— Преди това трябва да ви направим някои изследвания — продължи тя. — Насрочили сме ги за вдругиден. Освен това ще се наложи да попълните сума ти формуляри и въпросници. — Погледна Сакс: — Вие ли сте пълномощникът му?

— Аз — обади се Том. — Аз съм упълномощен да подписвам вместо него.

— Добре. Изчакайте, моля. Сега ще донеса документите.

Сакс последва лекарката навън. Райм я чу да казва:

— Докторе, има ли…

После вратата се затвори.

— Това е заговор — измърмори криминологът. — Наговарят се зад гърба ми.

— Тя се тревожи за теб — отбеляза Том.

— „Тревожела“ се. Тази жена кара с двеста километра в час и води престрелки из Южен Бронкс! На мен само ще ми инжектират няколко акулски клетки.

— Знаеш какво искам да кажа.

Райм тръсна нервно глава. Погледна към ъгъла на кабинета, където на метален статив бе поставен гръбначен стълб (най-вероятно истински). Изглеждаше прекалено крехък, за да издържи такова сложно нещо като човешко тяло.

Духна в тръбичката на контролното устройство и количката се завъртя към вратата. Присви очи, сякаш се опитваше да погледне през стената!

— Какво толкова обсъждат! — измърмори. Погледна заплашително Том: — Ти знаеш ли? Криеш ли нещо от мен?

— Линкълн…

В този момент вратата се отвори и на прага се появи Сакс. Зад нея вървеше висок, слаб мъж с полицейска униформа.

— Имаш гости — каза мрачно тя.

Непознатият свали шапката си и кимна. Погледна Райм в очите (за разлика от повечето хора, които при първа среща гледаха тялото на паралитика), но бързо насочи вниманието си към гръбначния стълб в ъгъла на кабинета. После отново се обърна към криминолога:

— Господин Райм, аз съм Джим Бел, братовчед на Роланд Бел. Той ми каза, че сте в града, и аз веднага тръгнах от Танърс Корнър.

Роланд работеше в Нюйоркското полицейско управление и беше участвал в няколко разследвания заедно с Райм. В момента бе партньор на Лон Селито, стар приятел на криминолога. Роланд му беше дал адресите на някои роднини в Северна Каролина, в случай че има нужда от помощ. Джим Бел бе един от тях. Парализираният погледна към вратата, надявайки се доктор Уивър да го избави от тази нежелана среща, и каза разсеяно:

— Приятно ми е да се запознаем.

Бел се усмихна смутено:

— Всъщност, опасявам се, че запознанството ни няма да ви е много приятно.

Посетителят наистина приличаше на братовчед си.

Същата стройна фигура, същите дълги ръце, оредялата коса, непринуденото държание. Беше малко по-мургав и с малко по-груби черти на лицето. Вероятно прекарваше много време сред природата. Бел се настани на един стол до Том.

— В голямо затруднение сме, господин Райм — каза направо.

— Наричайте ме Линкълн.

— Хайде — подкани го Сакс. — Разкажете му, каквото разказахте на мен.

Райм я погледна хладно. От три минути се познаваше с новодошлия, а вече се бяха съюзили срещу него!

— Аз съм шериф на окръг Пакенок. Намира се на трийсетина километра на изток оттук. Изникна един проблем и аз си спомних какво ми е говорил братовчед ми за вас; много добри неща…

Райм кимна нервно — знак, че не му се слушат ласкателства.

„Къде е тази проклета лекарка? — мислеше си той. — Сега ли ги печата тези формуляри? Да не би и тя да е в заговора?“