Джеффри Дивер - Убийте Райм

— Та значи, този проблем… Чудя се дали няма да се съгласите да ни отделите малко време.

Райм се изсмя сухо:

— Предстои ми операция.

— Знам много добре. В никакъв случай не искам да ви преча. Мислех си, само за няколко часа… Няма да ни отнеме повече, надявам се. Разполагаме с основните неща за една криминологична лаборатория, но повечето изследвания се извършват в Елизабет Сити, най-близкото управление на щатската полиция, или в Роли. Резултатите се бавят със седмици. Сега обаче нямаме толкова време. В най-добрия случай имаме няколко часа.

— За какво?

— За да открием две отвлечени момичета.

— Отвличанията са работа на федералните. Обадете се на ФБР.

— Не си спомням изобщо федерален агент да е идвал в окръга, освен при акцията срещу нелегалното производство на алкохол. Докато дойдат, момичетата ще са мъртви.

— Разкажете какво е станало — подкани го Сакс.

Беше възприела характерното си загрижено изражение за най-голямо неудоволствие на Райм.

— Вчера едно момче от гимназията бе убито, а една студентка — отвлечена. Тази сутрин извършителят се върнал и отвлякъл друго момиче — обясни шерифът. Лицето му помръкна: — Заложил капан и един от заместниците ми пострада сериозно. Сега лежи в кома.

— Родителите на момичетата богати ли са? — попита Сакс. — Има ли искане за откуп?

„Логични въпроси — помисли си Райм. — Само че — ако е започнало разследване.“ Той обаче нямаше никакво желание да се занимава с такова нещо.

Сакс все така се правеше, че не забелязва намръщената му физиономия.

— О, не е за пари. — Шерифът понижи глас: — Причините са сексуални. Момчето е арестувано няколко пъти за опипване на момичета и веднъж за мастурбиране на обществено място.

Явно се смущаваше от „дамата“. На Райм му идваше да разкаже за последното разследване на Сакс в Бронкс, при което трупът бе нарязан на парчета, а убиецът бе документирал всяко свое действие със снимки, грижливо подредени в албум.

Забеляза, че помощничката му е спряла да чопли темето си и внимателно слуша Бел. Е, може би не бе в заговор с шерифа, но интересът й по случая явно не беше случаен. А вероятната причина никак не му харесваше!

— Амелия… — започна той, поглеждайки нервно към часовника на стената.

— Защо не, Райм? Какво ще ни навреди? — прекъсна го тя.

Тръсна дългата си червена коса и тя се разпиля по раменете й като водопад.

Бел пак погледна гръбначния стълб в ъгъла.

— Ние сме малък участък. Направихме каквото беше по силите ни, помощниците ми и някои от местните будуваха цяла нощ, но не постигнахме нищо. Ед, полицаят, който е в кома, видял някаква карта, която може би показва къде е отишло момчето. Лекарите обаче не знаят кога и дали изобщо ще дойде в съзнание. Бихме искали да погледнете веществените доказателства и да ни дадете някои насоки. Този случай е извън възможностите ни. Наистина ни трябва помощ, разберете.

Райм обаче не разбираше. Работата на криминолога е да анализира улики, които да помогнат за идентифициране на престъпника и за доказване вината му в съда.

— Нали знаете кой е престъпникът, знаете къде живее. Прокурорът ви спокойно може да насрочи дело. Сигурно имате предостатъчно доказателства.

— Не, не за процеса се тревожим, господин Райм. Искаме да го открием, преди да е убил момичетата. Или поне Лидия. Мислим, че Мери Бет може би вече е мъртва. Вижте, четох една книга по криминология. Там пише, че при отвличане по сексуални подбуди жертвата трябва да се открие още през първите двайсет и четири часа; след това похитителят престава да гледа на нея като на човешко същество и повече нищо не го възпира да я убие.

— Нарекохте извършителя „момче“ — обади се Сакс. — На колко години е?

— На шестнайсет.

— Значи непълнолетен.

— Теоретично да, но всъщност досието му е по-голямо, отколкото на повечето възрастни нарушители в района.

— Свързахте ли се с родителите му? — попита Сакс, сякаш вече водеше разследването.

— Мъртви са. Живее у приемно семейство. Претърсихме стаята му. Не открихме нищо съществено.

Това никак не учуди Райм. Искаше само този човек да си вдигне парцалките и заедно с проблемите си да отпътува час по-скоро към окръга си с непроизносимо име.

— Мисля, че трябва да се заемем — повтори Сакс.

— Но, Сакс, операцията…

— Има две жертви за един-единствен ден! Честотата може да се увеличи! Серийните убийци са като наркомани.

Бел кимна:

— Логично предположение. Не споменах и друго — през последните две години в окръг Пакенок бяха извършени още три убийства, а само преди няколко дни — едно доста странно самоубийство. Смятаме, че въпросният престъпник може да е замесен и в тях. Просто досега нямахме доказателства, за да го арестуваме.