Джеффри Дивер - Каменната маймуна

„Прекрасни места“ — какъв израз само.

Сакс започна огледа близо до голямата спукана лодка по метода на решетката. При този процес на претърсване на местопрестъплението за улики криминологът оглежда определен малък участък в една посока, напред и назад, сякаш коси ливада, след това се обръща перпендикулярно и повтаря процедурата. Това се прави, защото нещата, пропуснати при огледа от един ъгъл, могат да бъдат забелязани под друг. Макар да съществуват десетина други начина за събиране на веществени доказателства, до един по-бързи, методът на решетката — най-досадният — предоставя най-голяма вероятност за намиране на ценни улики. Затова Райм настояваше огледите да се извършват точно по него — както сега със Сакс, така и навремето с подчинените си от полицията. Благодарение на Линкълн Райм решетъчният метод бе станал синоним на оглед на местопрестъпление.

Сградите скоро се скриха от погледа й и единственият признак, че не е сама, остана мигащата светлина на сигнални лампи, подобна на преминаването на кръв през съдовете под бледа човешка кожа, обезпокояваща и зловеща.

Скоро обаче и светлините изчезнаха в мъглата. Самотата — и нарастващото чувство за уязвимост — я измъчваха.

О, това никак не й харесваше. Мъглата ставаше по-гъста и плющенето на дъжда върху качулката й, ревът на вълните и воят на вятъра щяха да й попречат да чуе приближаването на нападателя.

Тя докосна приклада на глока за кураж и продължи огледа.

Цял час обхожда плажа, пътя и гората като дете, което търси мидени черупки. Стигна до здравата лодка, където намери мобилния телефон, след това — до спуканата, изтеглена от двама полицаи на брега. Събра внушителна „колекция“ от улики — гилзи, кръвни проби, пръстови отпечатъци и снимки на следи от обувки.

Спря и се огледа.

— Има нещо странно, Райм.

— Това не ни помага, Сакс. „Странно“. Какво означава „странно“?

— Емигрантите… десетина души, изчезнали са. Не разбирам. Напускат заслона на плажа, пресичат пътя и се скриват в храстите. Намерих следите им от другата страна на шосето. След това просто изчезват. Предположих, че са се скрили в гората, но там няма никаква следа. Никой не би качил такива стопаджии и никой не е забелязал някой да ги чака с камион. Не видях следи от гуми. Просто са изчезнали.

— Добре, Сакс, ти току-що мина по следите на Призрака. Видя какво е направил, знаеш кой е, беше там, където е бил той. Какви мисли ти хрумват?

— Аз…

— Ти си Призрака — напомни й Райм. — Ти си Кван Ан, с прякор Гуй, Призрака. Ти си мултимилионер, трафикант на хора. Убиец. Току-що си потопил цял кораб и си убил повече от десет души. Какво ти минава през ума?

— Искам да открия останалите — отвърна веднага тя. — Да ги открия и убия. Не искам да се махна. Още не. Не знам защо, но искам да ги открия!

За миг се видя като трафикант, изпълнен с желание да открие и избие емигрантите. Усещането беше ужасно.

— Нищо не може да ме спре — прошепна тя.

— Добре, Сакс — отговори тихо Райм, сякаш се опасяваше да не прекъсне тънката нишка, свързваща душата й с тази на трафиканта. — Помисли сега за емигрантите. Те са преследвани от този човек. Какво ще направят те?

За момент тя се превърна от безсърдечния убиец и трафикант в един от нещастниците, ужасени, че човекът, на когото са платили да спаси живота им, ги е предал и е убил хора, към които се е привързала, може би дори членове на семейството й. И сега искаше да убие и нея.

Изведнъж осъзна нещо.

— Няма да се крия — обяви твърдо. — Искам да се махна оттук колкото може по-скоро. На всяка цена. Не можем да се върнем в океана. Не можем да избягаме пеша. Трябва ни кола.

— Нали каза, че не е открадната друга кола? Никой не е забелязал камион, който да ги чака, а и никой няма да качи такива стопаджии. Откъде са взели превоз тогава?

— Не знам.

Сакс чувстваше, че отговорът е близо, но й се губеше.

— Има ли къщи в гората?

— Не.

— Някакви камиони при бензиностанцията?

— Да, но полицията разпита служителите. Никой не е изчезнал.

— Нещо друго? Сакс огледа пътя.

— Нищо.

— Не може да няма нищо, Сакс. Хората бягат, за да спасят живота си. Все някак са се измъкнали. Отговорът е там. Какво още виждаш?

Тя въздъхна и заизброява:

— Виждам купчина стари гуми, виждам преобърната яхта, виждам кашон с празни кутии от бира „Сам Адамс“. Пред църквата има ръчна количка…

— Църква ли? Не си споменавала църква!

— Вторник сутрин е, Райм. Затворена е и полицията я претърси.