Джеффри Дивер - Каменната маймуна

— Лон ще я обяви за издирване — отвърна криминологът. — Сам ли е бил?

— Така мисля. Дъждът е заличил следите по пясъка, но открих няколко в тинята, където е нагазил, за да застреля жената. Тогава е бил сам.

— Приемаме, че помощникът му още не се е появил. Може да се е добрал до брега с трета лодка. Или с другата.

С ръка върху пистолета Сакс се огледа. Бледи силуети на скали, дюни и храсти я заобикаляха в мъглата. И да имаше някой, нямаше да го забележи.

— Ще потърсим оцелели емигранти — каза тя. Очакваше Райм да се възпротиви, да я накара първо да направи огледа, преди природните стихии да унищожат всички улики. Той обаче каза само:

— Късмет, Сакс. Обади ми се, когато започваш огледа.

Връзката прекъсна.

Двамата полицаи, с ръце на оръжията, прекосиха тичешком плажа. Стигнаха до втората лодка, по-малка, изхвърлена на брега на стотина метра от другата. Първата мисъл на Сакс бе да я претърси за улики, но засега трябваше да се ограничи с най-спешното. Острият вятър сякаш прерязваше болящите я от артрита стави, докато тя оглеждаше за емигранти — и за следи от засада или от скрилия се Призрак.

Не откри, каквото търсеше.

След малко чу вой на сирени в далечината, носен от бурния вятър, и видя карнавалното шествие от автомобили на органите на реда да навлиза с пълна скорост в градчето. Десетината местни жители, скрити допреди малко на сухо в ресторанта и бензиностанцията, сега изскочиха на дъжда, за да видят каква е причината за този интерес към невзрачното им селище.

Първата задача на криминолога е да запази местопрестъплението непокътнато — за да се сведе замърсяването до минимум и да се избегне унищожаването на улики, по невнимание, от търсачи на сувенири или самия престъпник, правещ се на случаен минувач. Сакс неохотно се отказа от търсенето на емигрантите — сега имаше предостатъчно хора да се захванат с това — и изтича към синьо-белия автомобил на Отдела по криминология на нюйоркската полиция, за да вземе нещата в свои ръце.

Докато помощниците й ограждаха плажа с жълта лента, Сакс навлече последния крясък на полицейската мода върху прогизналите си дънки и фланелка — новият модел гащеризон за полицейски огледи, покриващ цялото тяло и изработен от бял „Тайвек“ предотвратяваше замърсяването на местопрестъплението с материали от извършващия огледа: влакна, косми, кожа или пот.

Линкълн Райм одобряваше използването на този вид костюми — беше се обявил за въвеждането на нещо подобно още като началник на Отдела по криминология. Сакс обаче не беше толкова убедена в предимствата на това облекло. С костюма изглеждаше като извънземен от лош научнофантастичен филм, но не това бе проблемът. Тревогата й идваше от яркия бял цвят — лесно забележим от извършителя, който по някаква причина може да е предпочел да остане около местопрестъплението, за да пробва уменията си на стрелец върху детективите. Затова Сакс наричаше облеклото си „костюм — семафор“.

Белият цвят я правеше добра мишена дори в дъжда и мъглата.

Краткият разпит на работещите в ресторанта, служителите от бензиностанцията и обитателите на няколкото къщи край брега не даде нищо освен подробности за хондата, с която бе избягал Призрака, и показания, че са чули пет-шест изстрела (някои от мъжете дори изказваха предположения за калибъра на оръжието). Нямаше други кражби на автомобили и никой не беше видян да плува към брега или да се крие на сушата. Значи извличането на информация за Призрака от уликите на местопрестъплението зависеше изцяло от Амелия Сакс — и Линкълн Райм.

И какво местопрестъпление бе само — едно от най-големите, които бе оглеждала. Километър и половина плаж, шосе и лабиринт от буйни храсталаци от другата страна на пътя. Милиони места за претърсване. А някой въоръжен престъпник вероятно още се криеше из тях.

— Положението е лошо, Райм. Дъждът понамаля, но още вали, вятърът е със скорост трийсетина километра в час.

— Знам. Следя прогнозите. — Гласът му звучеше по-различно, някак по-спокойно. Това малко я плашеше. Напомняше й за зловещия му равнодушен тон, когато говореше за самоубийството, за края. — А това е допълнителен стимул да започнеш огледа веднага, не мислиш ли? — додаде.

Тя огледа плажа:

— Просто… толкова е голям. Прекалено…

— Как може да е прекалено голям, Сакс? Ние вършим огледа на всяко местопрестъпление стъпка по стъпка. Независимо дали е хиляда декара, или един квадратен метър. Просто ще ти отнеме повече време. Освен това ние обожаваме големите огледи. Има толкова много прекрасни места, където може да намерим улики.