Джон Коннолли - Дарк Холоу

— Стрич! — изшептях аз остро и скочих от стола.

Очите на Луис за секунда пробягаха по тълпата отпред, а ръката му потърси зигзауера.

— Не го виждам. Сигурен ли си?

— Откъм далечната страна на бара — тръгна към Лорна.

Луис стана и се шмугна в тълпата отдясно на нашата маса, напъхал ръка в джоба на черното яке. Аз минах отляво, хората бяха нагъсто и трудно си пробивах път. Бутах се ту в едни, ту в други, това, разбира се, бе неизбежно, но мнозина се дразнеха заради разляната си бира и ми подвикваха:

— Накъде бе, приятел? Пожар ли има?

Опитвах се да се ръководя от червения пуловер на Лорна, но беше трудно предвид непрекъснато движещите се хора. За щастие отдясно следях движението на Луис — той бе висок и стърчеше над околните. И той, за съжаление, привличаше любопитни погледи. Отляво на мен Ейнджъл тръгна да заобиколи бара.

Бях вече близо до тезгяха, там натискащите се за поръчка бяха съвсем нагъсто — подвикваха на барманите, размахваха пари, смееха се високо, някои се целуваха. Бутнах един пъпчив младеж с поднос, разлях напитките, той се спъна и падна на колене. Някой ме сграбчи за лакътя, ядни гласове се развикаха, но не обърнах внимание и продължих да си пробивам път. С усилие се изкачих на тезгяха, най-близкият барман — пълен мъж със смугло лице — вдигна юмрук в закана към мен. Подметките ми се плъзнаха по мократа повърхност, но се удържах.

— Хей, ти, я веднага слизай оттам! — викна той, но и мигом млъкна — щом зърна пистолета в ръката ми.

Изгледа ме повторно и тръгна към черния телефон до касовата машина.

Оттук вече виждах Лорна много добре. Може би ме видя и тя, щом се изправих на тезгяха, защото извърна глава в моята посока. Към мен се обърнаха и още много хора, повечето удивени, някои с широко отворени очи. Огледах тълпата отвисоко и открих Луис — той се луташе в блъсканицата и се мъчеше да зърне белезникавото голо теме на Стрич.

Пръв го забелязах аз — имах преимуществото на наблюдаващия отвисоко. Може би двадесетина души го деляха от Лорна, но той настойчиво се приближаваше към нея и това разстояние продължаваше да се скъсява. Някои от хората се заглеждаха в него, но повечето бяха привлечени от гледката, която представлявах аз — стъпил на тезгяха с пистолет в ръка. Стрич ми се ухили и нещо в ръката му проблясна — къс, крив нож с остър като игла връх. Реших, че най-бързият път към Лорна ще е през бара: трябваше да го прекося диаметрално. От тезгяха скочих към кръглата му централна част, където бяха бутилките и касовия апарат, заобиколих по периферията и след още едни скок бях вече недалеч от нея — пак на тезгяха. Бутилки и чаши се разлетяха след мен, звънтеше счупено стъкло. Хората отпред се отдръпнаха като от чумав, жените се разпищяха. Слязох от тезгяха и притичах до нея:

— Трябва да се махнеш от тук. Веднага, животът ти е в опасност!

Тя не разбра какво говоря и почти се усмихна, сетне ме хвана за ръката.

— Чакай, какво има? Какво става?

Огледах се бързо за Стрич, той не трябваше да е далеч. Зърнах гърба му, сега бягаше, опитваше се да се скрие в множеството хора. Изведнъж раменете и главата на Луис щръкнаха над тълпата — бе се покачил на стол, за да се огледа. Махна ми с ръка към централния изход. На сцената оркестърът продължаваше да свири, но музикантите си разменяха разтревожени погледи.

Отляво хората зашумяха. Обърнах се — приближаваха се група едри мъжаги с тенисфланелки. Хванах Лорна за ръката.

— Иди с приятелките си на бара и не мърдай оттам! Чуваш ли? Ще ти обясня после.

Тя кимна, а в очите й прочетох тревога. Полуусмивката бе изчезнала — вероятно бе проследила погледа ми и също зърнала Стрич. Някои жени имат невероятна интуиция — Лорна бе от тях.

Незабавно тръгнах към централния изход. Към периферията тълпата изтъняваше и се движех по-бързо, но не достатъчно бързо. На вратата срещу мен стоеше келнерка — хубаво момиче с дълга, черна коса. Гледаше към бара и мръщеше чело в недоумение. В същия миг белезникавото теме изникна до нея — сякаш изпод земята. Бледа ръка се вкопчи в косата, до главата и светна острието. Вече виждах почти цялата картина. Тя извика и се опита да се освободи, но само падна на колене. Насочих пистолета, но все още имаше хора, побутваха ме отпред и отзад, беше опасно да стрелям.

Отляво млад мъж с яко телосложение на футболист зърна пистолета и се опита да ми го вземе. Ударих го с лакът в лицето и той залитна назад. За съжаление все още бях далеч. Нямаше да успея да спра онзи убиец. Тогава нещо черно изсвистя във въздуха и с тъп звук удари Стрич по главата отзад. Светкавично извих глава — Ейнджъл бе стъпил на стол, след рязкото движение ръката му все още бе във въздуха: бе хвърлил бирена бутилка. Видях Стрич да залита назад, по темето и лицето му имаше кръв, момичето успя да се изскубне и побягна. Но плешивият възстанови равновесието си и блъсна вратата отпред, а след миг потъна в нощта.