Джон Коннолли - Белият път

Преди да обяви решението си, Купър отхвърли по-голямата част от моите показания на базата на това, че били ненадеждни, както и собствената ми репутация, и обяви за погрешно решението на по-нисшата съдебна инстанция да откаже на Фокнър освобождаване под парична гаранция. Сетне на свой ред изтъкна, че обвинението не било достатъчно убедително в твърденията за възможно извършени от Фокнър углавни престъпления. И прие аргументите на Граймс за влошеното здраве на клиента му с уговорката, че едва ли Фокнър застрашава целостта на юридическия процес, а нуждата му от спешно и компетентно медицинско лечение в съответно заведение изключва опасността от бягство и укриване от правосъдието. Чак тогава обяви размера на гаранцията: милион и половина долара. Граймс съобщи, че е готов да плати в кеш незабавно. Купър прие и разреши обкования с вериги Фокнър, пазен от специализираната шерифска служба на САЩ в съседна стая, да бъде освободен също незабавно.

В интерес на истината и за негова чест, Андрюс бе предвидил подобно развитие на обстоятелствата и предварително бе помолил ФБР да поиска официалното задържане на Фокнър по силата на федерални обвинения. Но не можем да виним Андрюс за нескопосаността на федералните бюрократи, които бяха направили дребни грешки в съответните документи. Хващайки се за най-прости формалности, Купър отхвърли федералния иск: името на Фокнър било написано неправилно, имало и други неточности. И Фокнър си излезе по живо, по здраво, а федералният документ за арест бе обявен за невалиден.

В същото време на празна скамейка пред съдебна зала 1 седял мъж в кафяво яке. Той извадил от джоба си клетъчен телефон и набрал нечий номер. Някъде на десетина мили разстояние от съдебната палата пък звъннал телефонът в ръката на Сайръс Неърн.

— Време е, давай — рекъл му мъжът.

Сайръс заключил апаратчето и го захвърлил в храстите край пътя, сетне запалил двигателя и потеглил към Скарбъро.

Лудо защракаха светкавици, мощни прожектори грейнаха в мига, когато Граймс застана на стъпалата на съдебната палата, но Фокнър не бе с него. Последният се намирал на задната седалка на нисан терано, завит с одеяло. Колата потеглила също от съдебната палата горе-долу по същото време и се насочила към подземния паркинг на пазарния център край „Елм“. Отгоре му бръмчал хеликоптер, патрулирали и две коли без отличителни знаци. Прокуратурата си вършела работата и била решена да не позволи Фокнър да изчезне яко дим. В момента, когато нисанът стигнал входа на паркинга, зад него силово се набутал очукан жълтеникав буик и запушил трафика. Нисанът — мощен джип — въобще не спрял, защото бариерата била предварително и хитроумно парализирана във вдигнато положение. Проста работа — вкарваш в цепката билетче, слагаш лепенка, за да я задържиш в това положение, и бариерата замръзва. В същия миг в голяма кофа за боклук нещо избумтяло и нагоре лумнал огнен стълб. Дежурният от охраната съответно хукнал натам, а нисанът си минал и безпроблемно заминал като весела песен. Сетне се оказало, че не само входът, а и изходът на гаражния паркинг бил обработен по същия начин.

Джипът влязъл и изчезнал, буикът задръстил движението. Извънредно ценни секунди изтекли, преди ченгетата от патрулиращите автомобили да загреят какво точно става. Сетне, разбира се, първата кола отпрашила светкавично към изхода, а детективите от втората хукнали към буика.

Когато агентите заобиколили изоставения нисан терано обаче, вътре нямало никой… Фокнър си бил заминал. С чужда помощ, разбира се.

В седем часа привечер Мери Мейсън излязла от дома си на края на „Сийви Ландинг“, имала среща с Макартър. Погледнала към Скарбъровското тресавище и едноименната река, те се виждат от къщата й, към издадения в морето контур на Нонсъч Пойнт и Сако Бей. Макартър бил първият мъж, с когото се срещала, откакто разводът й минал официално през съда преди около три месеца. Мери харесвала сержанта, надявала се да създаде трайна връзка с него. По лице го познавала от доста време и въпреки смотаните му дрехи го намирала за привлекателен и симпатяга, струвал й се непукист. И нищо не променило това мнение на първата им среща, когато Рейчъл ги запознала: Уолъс се държал очарователно.

Предната вечер се обадил по телефона да потвърди втората им среща. Уж позвънил за секунда, а пък говорили почти цял час, и двамата били изненадани от отзивчивостта на другия.

Тъкмо посягала към вратата на колата, когато се появил онзи мъж. Излязъл някъде иззад дърветата между нейния дом и съседската къща, доближил се. Бил дребен, гърбав и приведен, но видимо як. Дългокос, косата му падала чак по раменете, а очите му особени, почти черни, потулени, като онези на нощните и подземните същества. Тогава посегнала към парализиращия спрей в чантата, обаче онзи я ударил силно през лицето с опакото на ръката и тя се свлякла на земята. Клекнал до нея и тя незабавно усетила болката в хълбока. Първо само силно опарване, сетне нетърпима агония. Острието влязло под ребрата и тръгнало да пори плътта към стомаха. Опитала се да извика, но свободната му ръка й запушила устата; тя само безпомощно се гърчела, докато ножът вършел пъкленото си дело.