Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Джейк се измъкна от кръга възторжени хора около себе си и разкъса питката на две. Блис с нежелание прие предложената й половинка.

— Това означава, че късметът ти през следващата година ще е наполовина по-малък — каза тя.

— Късметът трябва да се споделя — Джейк притисна мекия хляб в дланта й и сви рамене. — Кой знае, може би така ще се увеличи стократно…

Блис доволно отхапа от питката и двамата усърдно задъвкаха. После, разбира се, изпуснаха и последния ферибот за дома. Джейк прояви съобразителността на възрастен човек и се обади по телефона на майка си. Предаде й пълен списък на децата, останали на островчето, и така осигури спокойствието на родителите им. Майка му запази самообладание, но той долови скрилата тревога в гласа й.

Необичайно топлото време предполагаше, че няма да имат нужда от покрив. Фестивалът приключи, под бамбуковите навеси останаха единствено картонените богове, вперили невиждащи очи в краката си. Децата се заеха да организират преспиването си — кой където намери.

Джейк и Блис заспаха едновременно, но няколко часа по-късно той беше събуден от нещо. Наоколо е властваше нощта. Огънят беше угаснал, само в средата му проблясваха алени въгленчета.

Джейк се огледа, сякаш чакаше повторение на звука, който го беше събудил. Дали пък не беше сънувал? Не можеше да каже… Наоколо нямаше никой и той вдигна очи нагоре. Едри като диаманти звезди хвърляха студена светлина към заспалата земя, стори му се, че това са очите на безброй дракони. После се разнесе някакъв звук. Джейк извърна глава към навесите, внимателно отмести ръката на Блис от кръста си и се изправи. Пое предпазливо по посока на близкия навес, влезе вътре, заобиколи картонените статуи, и надникна в тъмния ъгъл. Може би е куче, помисли си той. Но нямаше нищо. Изпита чувството, че е единственият буден на целия остров Чонг Чау. После долови някакво леко движение и вдигна глава. Дали не помръдна една от статуите? Не, това е невъзможно. Те са от картон, Джейк беше видял с очите си, като ги правят. Но въпреки това… Нали богът-воин беше гледал право пред себе си по време на фестивала? А сега очите му бяха сведени надолу, точно към Джейк!

— Гледаш ме така, сякаш ме познаваш…

Джейк подскочи. Богът беше проговорил!

— Нямаш ли език, млади глупако?

— Аз… — заекна Джейк. — Ти не си жив! Видях как те правят от картон!

— Видял си образа ми. Но сега аз му вдъхнах живот…

— Ти си направен от картон и лепило! — държеше на своето Джейк.

— Господи, какво прагматично дете! Нима на този свят вече няма място за чудеса? — богът-воин размърда дясната си ръка: — Ето, виждаш ли?

Джейк се повдигна на пръсти, сграбчи ръката и рязко я дръпна. Тя се откъсна и падна в краката му.

— Бог, а? — промърмори той. — Има само един истински Бог!

Сенките се раздвижиха и „бронята“ на статуята се разтвори. От кухата вътрешност на божеството изскочи един мъж.

— Един Бог? — попита той с объркано изражение на лицето. — Кой те научи на това, млади глупако? Това със сигурност не е китайска идея…

— Родителите ми.

Мъжът се сви и седна върху картонените крака на божеството. Имаше тясно лице и високо чело, остатъците от косата му бяха дълги и извити. Джейк беше виждал подобни прически в книжка с картинки и знаеше, че така са се сресвали древните хора.

— Аз съм Джейк — представи се той. — Джейк Мейрък.

— Евреин — кимна мъжът. — Твоите родители са евреи.

Джейк кимна с глава.

— А ти имаш ли име?

— Фо Саан.

Джейк се втренчи в лицето му.

— „Фо Саан“ означава вулкан!

— Така ли? — изви вежди мъжът. — А какво означава твоето име?

— Не зная.

— Е, значи е време да научиш…

Главата му увисна от жегата в басейна и собствените му мисли. Имаше чувството, че е обвит от странна паяжина. Местеше се от една блестяща брънка на друга, общата картина изобщо не го интересуваше. Съзнаваше, че ако не разгадае какво означава тя и не успее да я използва за себе си, ще бъде напълно загубен…

Затвори очи и отново потъна в миналото.

Фо Саан беше художник, но коренно се различаваше от хората с подобни способности, които Джейк беше срещал. Познаваше океана например… Показа на Джейк какво лежи под вълните и как допринася за вечната променливост на цветовете, описа му сливането на водата с брега, постепенното нарастване на скалите, причинено от ерозията на почвата.

Джейк скоро разбра, че именно в това познание се крие силата на Фо Саан. Той знаеше как да се справя с природните стихии, да ги призовава на помощ, когато се наложи.