Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Интересуват ли те такива неща? — попита през онази първа нощ Фо Саан.

Джейк си помисли колко е трудно понякога за момчета като него в Хонконг. Блис му беше приятелка, разбира се. Но тя беше евразийка, кой друг би си играл с нея?

Колко пъти беше тичал по тесните улички, заобикаляйки кварталите, в които го бяха пердашили китайчетата?

Какво всъщност е това, което му предлага Фо Саан?

— Ако вземеш някакво оръжие, трябва да знаеш как да го използваш — каза му по някое време Фо Саан. Беше измъкнал дълга сабя с толкова тънко острие, че Джейк трудно го виждаше. Това беше първият му урок, измина доста време, преди да му позволи да се докосне до дръжката на оръжието.

Джейк трябваше да овладее дишането, равновесието и позицията на тялото си, едва след това можеше да мисли за оръжие в ръцете си. Научи се да мисли за тялото си като за една отделна армия. Да разбира силата и слабостта му, да опознае границите на неговите възможности.

Тренираше с Фо Саан всеки ден след училище, тялото му се наливаше със сила, мускулите му набъбваха. Родителите му ясно виждаха промяната у него. Майка му изпитваше ужас от неизбежните улични битки на момчето, забеляза как то се променя и мъдро остана настрана. Нямаше нищо чудно в поведението й, просто защото тя рязко се отличаваше от останалите родители и отдавна беше забелязала уникалните качества на невръстния си син, които сега се развиваха и утвърждаваха пред очите й.

— Ако имаш приятели, трябва да се обединиш с тях — казваше Фо Саан. — Ако се озовеш на вражеска територия, не бива да се мотаеш. Ако си затворен, трябва да обездвижиш тялото си и да концентрираш духа си в търсене на изход. Ако се озовеш в смъртна опасност, трябва да се бориш докрай. Но при всички тези ситуации трябва да помниш, че има пътища, по които не трябва да поемаш врагове, които не трябва да нападаш, градове и земи, в които не бива да ти стъпва кракът.

Години по-късно Джейк разбра, че Фо Саан му е цитирал откъси от книгата на Сун Тцу „Изкуството на войната“. А сега се питаше дали не поема по един от забранените пътища. Ако е така, той беше сигурен докъде ще стигне — до зоната на смъртта, където единствената му възможност ще бъде да се бие докрай…

Усети раздвижване на горещата вода и погледна наляво. Млад японец с лице на язовец. Татуировки покриваха гърдите, ръцете и гърба му като някаква фантастична риза.

— Не би трябвало да съм тук — промълви Язовеца. — Особено след онази бъркотия в къщата за „О-хенро“. Информацията беше твърде скъпа… — огледа се, макар наоколо да нямаше никой, и тихо продължи: — Трябваше да ми кажеш защо искаш да откриеш местонахождението на Ничиреншу… Нямах представа, че се готвиш да го вдигнеш във въздуха.

— Не аз, а той прибегна до експлозиви.

— Буда! — разкриви се лицето на Язовеца. — И аз бих сторил същото, ако зная, че си по петите ми!

— Пак ми трябва помощта ти — рече Джейк.

— Няма начин — поклати глава Язовеца.

— Важно е, иначе не бих дошъл да те търся след последната покупка… Зная какво ще те задоволи.

— Мисля, че грешиш. Нямаш никакви сведения, какво те прави толкова сигурен?

Джейк усети нервността на японеца и реши да отстъпи, поне временно.

— Работата е там, че нещата станаха лични — промълви той.

— Това не ме учудва — отвърна Язовеца. — Какво друго очакваш, след като уби най-добрия приятел на Ничиреншу? Едва ли скоро ще ти се поклони…

Джейк нямаше отговор. Поклати глава и тихо рече:

— Десет хиляди американски.

— Не става.

— Виж какво, ако става въпрос за пари…

— Не става въпрос за пари, а за собствената ми кожа — нетърпеливо го прекъсна Язовеца. — Нима не разбираш, че нищо не мога да направя? Имаш късмет, че изобщо се срещнах с теб. Сторих го, защото се чувствах длъжен…

— Аз самият не мога да го направя.

— Наистина е трудно. Но трябваше да мислиш за това, преди да му позволиш да ти се изплъзне…

Джейк се замисли. След като японският информатор беше успял да засече Ничиреншу веднъж, вероятно ще може да го стори и втори път.

— Какво ще кажеш, ако ти дам гаранции, че няма да бъдеш замесен? Получаваш десет бона американски долари още днес и изчезваш.

Язовеца бавно извърна глава.

— И тъй, и тъй вече си тук — усили натиска Джейк. — Сторил си най-главното, а аз няма да поискам от теб нищо повече…

— Така ли? И какво по-точно искаш?

— Името на човека, от когото си взел информацията. Същата, която продаде на мен…

— За Ничиреншу?