Потопила се в необикновените му очи, Камисака усети, че този път е различно. Беше в състояние да проникне отвъд дебелите пластове на тренираната му предпазливост, чувстваше, че това „за дълго“ вероятно означава „завинаги“.
Усети пулса в гърлото си, очите й се разтвориха широко като на уплашено животно. Емоциите се трупаха в душата й с такава сила, че започна да й се вие свят.
Копнееше да затвори очи, да се свлече в краката му и да не го пуска никога. Не го стори, тъй като добре помнеше съветите на майка си. Подобно поведение наистина е недопустимо за една възпитана жена.
Вместо това сведе глава и прошушна:
— Желая ти щастие…
— Камисака-сан — развълнувано преглътна Ничиреншу. До слуха му достигна протяжният вой на корабна сирена, в душата му се настаниха тъга и копнеж по спокойствието на провинцията, където беше отраснал. — Камисака-сан… Ще разговаряш ли с мен?…
Тя тръсна глава, дългата черна коса се спусна над раменете.
— Но аз трябва да…
Дългият й показалец докосна полуразтворените устни и той млъкна. Тялото й се притисна в неговото, опари го през тънката преграда на коприненото кимоно, събуди желанието му…
Мазолестите длани на Ничиреншу легнаха върху раменете й. Починаха си за миг там, после бавно тръгнаха надолу, смъквайки кимоното по пътя си.
Устните му докоснаха нейните, после се плъзнаха по трапчинката на шията и продължиха надолу, към оголените гърди. Бяха малки, но твърди, с чувствени зърна, които видимо набъбнаха под умелите му ласки.
От устата на Камисака излетя тихо стенание. Клепачите й потрепнаха и се затвориха, светлината на лампата се плъзна по красиво извитата й шия. Устата на Ничиреншу продължи пътя си надолу, очите й се разтвориха. Обичаше да го гледа, докато се любят, удоволствието й многократно нарастваше при вида на играещите му мускули. Гледката на голото му тяло й действаше толкова еротично, че тя се възбуждаше дори когато той отиваше под душа или се бръснеше и обличаше…
Неговото тяло беше превъплъщение на мечтите й — това, за което беше мечтала в първите класове на гимназията, наблюдавайки упражненията на момчетата, облечени в къси гащета и фланелки без ръкави. Тяло с издължени мускули като на сенсей по кенджуцу или на маратонец, а не набитата грамада на борец или културист… Камисака беше виждала подобни намазани с масло планини от мускули в списанията, които носеха нейните съученички. Наперени като петли, но някак кухи и лишени от мъжко излъчване.
Обичаше да забива нокти в мускулите на Ничиреншу, да усеща с прецизността на доктор докъде могат да поддават, коя е точката, в която се натъква на стоманената им съпротива.
Най-много обаче й харесваше да го хапе по време на акт. Двойното удоволствие да го усеща дълбоко в себе си и едновременно с това да чувства твърдата му плът между зъбите си винаги водеше до могъщ оргазъм, който превръщаше крайниците й в мека глина и караше сърцето й да блъска лудо в гърдите й.
Никога не му позволяваше да я люби с език, преди да е поела дебелия му, тръпнещ от възбуда член в устата си. Обожаваше звуците, които излитаха в мига, в който го измъкваше навън и горещият й влажен дъх обвиваше потръпващата главичка. Страшно много обичаше стягането в слабините му, миг преди да изригне. В такива случаи увиваше пръсти около основата на члена му, езичето й полудяваше върху главата на потъмнялата от приток на кръв мъжественост. Той буквално изпадаше в транс. Придърпваше я върху себе си, от косата му летяха ситни капчици пот, главата му се движеше нагоре-надолу с нарастваща скорост, ръцете му плътно притискаха върху лицето пламналата й женственост.
Усещаше как езикът му прониква дълбоко в нея, как търси въгленчетата на влудяващото опиянение. Имаше чувството, че се потапя в горещите води на „фуро“ — традиционната японска сауна, съзнанието й отлиташе някъде надалеч. Оттегляше пръстите си от основата на члена му и го поемаше целия, чак в гърлото. Тялото му се разтърсваше от електрически ток, тръпките му влизаха в унисон с нейните, после и двамата потъваха в могъщата приливна вълна на абсолютно синхронизирания оргазъм.
Камисака не беше пасивна любовница и ненавиждаше жените, които са такива. Познаваше ги веднага, само след няколко нищо неозначаващи фрази, които разменяше с тях. Не можеше да приеме, че жената трябва да лежи по гръб и да очаква нещо, особено когато това нещо е удоволствието. Благодарение на безупречното си възпитание положително би изглеждала мека и отстъпчива, особено в очите на някой чужденец, но на практика обладаваше темперамент, който би събрал очите на болшинството мъже.
Читать дальше