Тцун-Трите клетви се прозя, прикривайки внезапно обзелото го вътрешно напрежение.
— Така ли? — попита. — От къде на къде?
— Общинските терени — мъдро поклати глава Чудесния Сун. — „Файв стар“ направиха огромни инвестиции в Новите територии и всеки момент ще подпишат споразумението Пу Ло. Борбата за тези терени беше тежка и се води в продължение на седем месеца. Да не дава Господ, но ако подходят правилно, те като нищо ще глътнат терените на „Сойър“!
Тцун-Трите клетви кръстоса ръце на гърдите си и облегна глава на дървената кабина. Имаше вид на човек, който се готви за сън, но главата му напрегнато работеше. Тази нощ ще стават важни неща, въздъхна в себе си той.
— Всичко това е много интересно — подхвърли Чудесния Сун. — Но моята задача несъмнено ще бъде друга…
— Така е — кимна Тцун и насочи очи към водата. Черното туловище на огромен танкер бавно пълзеше по сребристата лунна пътека, очертана върху спокойните води на залива. Вероятно потегляше за Япония. — Най-накрая получих сигнал от нашия източник…
— Но ние още не сме готови — възрази Чудесния Сун.
— Поредната среща на високо равнище е била отложена с една седмица — подхвърли Тцун, сякаш искаше да промени темата на разговора.
— Лошо — въздъхна главатарят на триадата, изправи се и сложи ръце зад тила си. — Трябва да се организират нови неща, да се променят вече утвърдени планове…
— Наистина е лошо. Страхувам се обаче, че е неизбежно…
— Не и за мен. И без това сме принудени да се разправяме с типове като онзи шибан шанхаец Чиу-чоу и останалите мръсни хиени. Нима трябва да стъпвам в огъня? Тази идея ми се стори чиста лудост още в самото начало!
— Лудост ли е да търсим сигурност за своето бъдеще? — блеснаха очите на Тцун-Трите клетви. — Нима мислиш, че ще се забъркам в налудничави планове?
— Разбира се, че не. Но…
— Доверие, Сун По-хан! — изръмжа Тцун, използвайки рожденото име на 489. — Трябва да имаме доверие на своя източник, ако изобщо мечтаем за някакво бъдеще! Само то може да ни обедини и да ни направи отново силни! Ти знаеш какво означава властта и едва ли доброволно ще й обърнеш гръб, нали?
Чудесния Сун се извърна и изстреля тлъста храчка зад борда.
— На кого да си заложа парите в неделя? — попита вместо отговор той.
— Регатата ще бъде спечелена от моята яхта.
Чудесния Сун изсумтя и тръгна да си върви. Май ще е най-добре да заложа и на яхтата на Т. И. Чун, помисли си той. Така ще се застраховам срещу всякакви изненади.
Тцун-Трите клетви изчака да чуе захлопването на автомобилните врати и форсирането на мотора. Първородният му син откара кантонеца в града. Стана и тежко пристъпи към борда на джонката. Старата рана започна да го наболява, а това означаваше сигурна промяна на времето.
Мислите му продължаваха да се въртят около Чудесния Сун. Да ги държиш единни, особено във времена като днешните, е адски трупно, въздъхна той. Все едно да държиш в подчинение вятъра. Нещата стават изключително опасни, картонената кула може да се срути всеки момент. Драконово сърце. Ще бъде издухано при първия по-силен полъх на вятъра.
И това неминуемо ще се случи. Не по-късно от празника на Осемте пияни безсмъртници…
Слезе по въжената стълба с известно затруднение и тежко се отпусна в малката „вала-вала“, която шестият син придържаше в близост до борда на джонката. Потъна в сянката, невидим за никого. И най-вече за Чудесния Сун.
Времето, помисли Тцун-Трите клетви. Трябва да побързам да не закъснея за поредицата от срещи, които ми предстоят…
— Къде е той?
— Кой?
Дейвид Ох наблюдаваше сръчните ръце на доброволката, които изпъваха безупречно ръбовете на болничното легло. Очевидно някой я беше учил как се върши това.
— Не е изписан, не е преместен! — извърна се към Блис и присви очи: — Дяволски добре знаете кого имам предвид! Джейк Мейрък!
— Той не е тук — сладко му се усмихна тя.
— Виждам. И дрехите му ги няма в гардероба. Къде е?
Твоето „фу“ липсва. Беше дошла да му съобщи именно това.
Липсва ли , попита Джейк. Не разбирам…
Няма го в апартамента ти. Мариана го е взела.
Но защо?
Блис нямаше отговор на този въпрос и затова беше тук. „Фу“ е важно в живота на всеки човек, с изключение на Джейк.
Тя го познаваше добре, Джейк често й го даваше да си играе с него, докато бяха деца. Тогава беше скъпо за него, но по други причини…
Трябва да си го върнеш , посъветва го тя.
Значи затова се върна, така ли , втренчи, се в нея той.
Читать дальше