Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Пое дълбоко дъх. Япония остана да витае наоколо, невидима, но лепкава като покривало от паяжина. Какво го беше накарало да си я спомни така отчетливо?

Хвърли поглед наоколо. Над чаршафа на сини и бели райета стърчеше само нослето на Джъстин. Леко разтворените й устни дишаха дълбоко и равномерно, тънката материя се повдигаше и отпускаше като спокойно море.

Какво е това подводно течение, което така властно ме тегли към нея, запита се той. Имаше странното усещане, че е отвлечен безнадеждно навътре в океана и съдбата му е решена. Гледаше ритмичното и едва доловимо повдигане и отпускане на топлото й тяло, с тръпка на страх усети, че то някак си го е приближило отново до Япония, към миналото, което искаше да забрави и от което изпитваше ужас…

Събуди се от остро и изключително приятно чувство. Отвори очи и откри красиво очертаните й хълбоци на сантиметри от лицето си. Вдъхна дълбоко аромата на тялото й и едва след това осъзна, че устата й е сключена около члена му, а езикът й гали главичката му с нежност и дълбока страст. Изстена, от удоволствие и протегна ръце да я прегърне. Но тя се дръпна и той застина неподвижно, доволен да наблюдава едва забележимите конвулсивни движения на влажното гнездо, после погали с поглед прекрасната извивка на ханша, меките навити косъмчета, влажно проблясващи в средата, натежалата от желание плът…

Насладата се стелеше пред него като безкраен път в пустинята… В мига, в който стигаше на косъм от оргазма, тя отдръпваше устата си, стискаше здраво основата на члена му и чакаше стихването на спазмите. После отново се залавяше да го издигне до висините на неземното удоволствие… Пак и пак… Накрая краката му се загърчиха, сърцето му сякаш всеки миг щеше да се пръсне, имаше чувството, че е обзет от налудничава треска… Удоволствието пулсираше, едновременно се концентрираше и разпръскваше, тазът му се схвана, а гениталиите му тегнеха като камък от страхотната интензивност на това усещане.

Гърдите й се хлъзнаха по корема му. Пресегна се, обви ги с длани и нежно потърка зърната им. Задните й части се притиснаха към лицето му, отказали да се подчиняват на командите на мозъка, бедрата й се разтвориха широко.

Всяко докосване носеше белега на изтънченото удоволствие; свити на възли, мускулите подскачаха по цялото му тяло. Тя направи нещо на самия връх на главичката му и той извика от удоволствие. Стисна конвулсивно втвърдените й гърди, но тя се изплъзна и ги намести от двете страни на члена му. Заровил лице в кратера между бедрата й, той отвори уста и плъзна език дълбоко навътре, а спермата излиташе от него на свистящи спазми, отстъпвайки място на сладостната нега.

Точно в осем без четири минути. Винсънт Ито спря пред сградата на съдебномедицинската служба на ъгъла на Първо авеню и Тридесета улица. Изкачи стъпалата пред входа, кимна на дежурния полицай и каза здрасти на Томи — белокосия шофьор на Нейт Гроуман. На прага на стая 134 беше наясно, че има време само да грабне чаша кафе от автомата.

Свърна вдясно, прекоси коридора и влезе в широкия кабинет на главния съдебен лекар. Тази длъжност се заемаше, от Нейт Гроуман — грамаден мъж със странно тесни блестящи очи, наполовина прикрити от пластове увиснала кожа, доста по-светла от цвета на лицето му. Широкият му нос носеше белези, на многобройни счупвания, вероятно получени по време на някоя улична битка в Южен Бронкс, където Нейт беше роден и отрасъл. Косата му беше силно прошарена, но за сметка на това мустаците му бяха блестящо черни. Приличаше на достоен противник за всеки мъж и наистина беше такъв — кметът на Ню Йорк и членовете на финансовия съвет притежаваха изобилни доказателства в тази насока.

— Добро утро, Винсънт! — бодро подвикна той.

— Добро утро, Нейт — отвърна Винсънт и забърза към внушителната машина за кафе, чийто никелиран купол се издигаше като кучешка колиба сред царящото наоколо безредие. Без захар, без мляко, решително си заповяда той. Тази сутрин ми трябва доза чист кофеин.

Седна на зеления стол пред отрупаното с хартии бюро и подаде папките, които Гроуман му беше поискал.

Двамата бяха приятели и извън службата, но вече от години се виждаха главно тук, между стените на тази сграда. Когато Винсънт получи назначението си, Гроуман вече беше заместник-главен и сякаш разполагаше с повече свободно време. Или пък с повече пари. Работата им рязко се увеличи точно когато общината реши да им ореже бюджета. Градската управа имаше далеч по-важни проблеми от последната грижа за разни типове, които всекидневно биваха откривани по улиците насечени, намушкани, удушени, застреляни или разкъсани на парчета… Същото важеше и за онези, които вадеха от реката или канализационните отвори някъде из предградията. Всяка година в град Ню Йорк умират осемдесет хиляди души, спомни си Винсънт този някъде прочетен факт. А поне тридесет хиляди от тях минават оттук…