Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Зърна пролука между колите, даде газ и мощното кавазаки се стрелна напред с пронизително свирене на гумите. Йоши включи сирената и го последва. Никълъс си даде сметка, че е дошло времето да изпробва многобройните подобрения, които беше направил на своя мотоциклет. Йоши си проби път сред колите и изключи сирената. Логично. Очевидно беше разбрал, че е разкрит, вече нямаше смисъл да привлича вниманието на истинските ченгета.

Никълъс профуча покрай южния изход на станцията Шинжуку, Йоши плътно го следваше. Задържа се максимално дълго край стената, после прекоси разделителната линия и почти се сблъска с някакво червено мицубиши, което закова на място и пронизително изсвири с клаксона си. Подкара направо по тротоара, пешеходците се разбягаха с гневни възклицания. След няколко десетки метра отново изскочи на платното и пое с пълна газ към парка Шинжуку Гьоен, в средата на който се издигаше китайски павилион, построен още през 1927 година.

Едва сега си позволи да хвърли поглед в огледалцето. Йоши се оказа на няколко метра зад него, успешно преодолял острия завой на входа на парка. Цветните лехи бяха занемарени, редките посетители имаха достатъчно време да се отстранят от пътя на мощното черно кавазаки, следвано по петите от полицейски мотоциклет.

Отпред се появи малко изкуствено езеро, запълнено с водни растения и скални късове. Никълъс даде газ и колелата на мотоциклета се откъснаха от настилката. Приземи се успешно от другата страна на езерото, удържа тежката машина, която започна да се хлъзга, и пое към павилиона, издигнат в чест на сватбата на император Хирохито. Йоши неотклонно го следваше. Прелетя над езерото, приземи се в следите на Никълъс и майсторски подпря крак, за да спре хлъзгането на мотоциклета си. Самият Никълъс продължаваше с пълна газ към павилиона. Йоши намали ход и загледа самоубийствените му действия.

В мига, в който ударът изглеждаше неизбежен, Никълъс завъртя кормилото и профуча на милиметри от дървената стена. Шлемът му отнесе късче от нея, вратът му болезнено пропука. Размина се на сантиметри с работно скеле, направено от бамбукови пръти и тесни дъски. Насочи мотора успоредно с него, силуетът на Йоши изчезна зад ъгъла.

Грохотът на мотоциклета му изведнъж се появи от противоположната страна на сградата. Никълъс рязко нави кормилото, колелата поднесоха, скелето се срути. Полетя към френската градина наблизо, Йоши почти се изравни с него. Изскочи отново на улицата. Заскърцаха спирачки, чуха се гневни викове и пронизителни клаксони. Двата мотоциклета профучаха през площад, покрит с големи каменни плочи, пред очите им блесна огромният купол на Токиокан — новия подземен комплекс с многобройни магазини и места за отдих.

Нямаше врати, заместваше ги триъгълен отвор, наподобяващ раззината уста. Никълъс даде газ, разби бариерата, която се вдигаше само с магнитни карти, които заместваха входните билети. Полетя по тясна алея, хората пред него панически се разбягаха. От двете му страни се нижеха зали за вдигане на тежести и сумо, писти за бягане. Около тях блестяха витрините на многобройни бутици. Моторът беше пригоден да откликва и на най-лекото докосване на газта и спирачките. Това му даваше огромно предимство при заобикалянето на уплашените посетители и шахматно наредените бетонни колони на естакадата. Йоши неотклонно го следваше, но удържането на тежкия полицейски мотоциклет без съмнение му костваше много сили.

Никълъс даде газ и пое по спираловидно извиващата се естакада, която щеше да го отведе обратно до нивото на улицата. Разтвори танжинското си око и за пръв път призова не Акшара, а Кшира. Светът се разлюля и започна да се разпада, мястото му се заемаше от непрогледен мрак, в дъното на който тлееше алена жарава.

Профуча покрай поредната колона толкова близо, че почти я одраска със стъпенката на мотоциклета. Йоши замалко не се блъсна в нея и неволно увеличих десетина метра разстоянието помежду им.

Никълъс това и чакаше. Натисна газта и кавазакито се стрелна нагоре по рампата. Вместо да изскочи на уличното платно обаче, той рязко завъртя кормилото и предното колело блъсна летящата врата на ниска постройка вдясно. Озова се върху полираното дюшеме на атлетическа зала. Уплашени спортисти се разбягаха във всички посоки, зарязвайки сакове и екипи. Върху стената в дъното имаше огромен кръгъл прозорец, който гледаше към централния парк Шинжуку. Первазът му се издигаше най-малко на седем-осем метра от пода.