Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Съжалявам, не знаех това — призна на глас той. — Вие очевидно сте подготвен добре, следователно знаете, че аз не съм участвал пряко в изграждането на „Кибер-нет“…

— Възможно ли е това? — леко изви вежди Танака Гин. — Технологията на „Кибер-нет“ е създадена със съдействието на специалисти от вашите американски предприятия. Нима не сте бил в течение?

Нека Тьорин ти отговори на този въпрос, въздъхна в себе си Никълъс.

— Решението за това начинание е било взето от Нанги-сан — поясни на глас той. — През това време аз бях по работа в чужбина. Доколкото разбирам, икономическата обстановка е такава, че „Кибер-нет“ трябва да влезе в действие веднага, без никакво отлагане. „Сато интернешънъл“ не е била в състояние да финансира проекта сама и Нанги-сан е потърсил партньори. Идеята е била добра, тъй като на този етап компанията не би могла да си позволи заробващи кредити.

Танака Гин мълчаливо се доближи до стената, постоя известно време така, после поклати глава:

— Питам се дали е станало тук, до бара… Бил е прободен с изключително остър нож, никой от моите хора не е виждал подобно нещо… При това неведнъж, а многократно…

— Има такива оръжия — кимна Никълъс. — Използвали са ги за посичане.

Танака Гин извади снопче снимки от външния джоб на сакото си и му ги подаде, без да извръща глава. Бяха направени от полицейските фотографи и показваха трупа на Родни Къртц гол, в едър план. Лицето, раменете и гърдите му бяха жестоко насечени.

— Къде открихте трупа?

— Не тук, а в Тцуки… — Прокурорът имаше предвид големия рибен пазар на Токио. Светлината от фенерчето потрепна. — Доколкото знам, вие сте специалист по древните оръжия, Линеър-сан. Можете ли да кажете с какво точно е действал убиецът?

— Не от тези снимки — поклати глава Никълъс. — Тялото е прекалено насечено. Но ако вашите хора се натъкнат на друго подобно убийство…

— Разбрах — кимна Танака Гин и си записа нещо в бележника. — На челото му има някакъв знак…

Никълъс внимателно се взря в една от снимките.

— Вертикален полумесец — установи той.

— Точно така.

В долния десен край на снимката се виждаше някакъв тъмен белег, може би ръбчето на друга рана върху гърдите на Къртц. Дали наистина е така?

Вдигна глава и срещна любопитния поглед на Танака Гин.

— Казват, че човек е в състояние да запази самообладание дори пред прага на смъртта — подхвърли японецът.

— Питам се, възможно ли е това?

— Това пък какво общо има? — върна му снимките Никълъс.

— С разследването няма — кимна примирително онзи. — Но в момента аз контактувам с вас, Линеър-сан. И предпочитам да знам на каква база. Не мислите ли, че това е най-добрият начин?

— Така е — отвърна Никълъс. — Стига да не става въпрос за отношения с жени.

— Аз пък мислех, че изясняването е важно именно при отношенията с жени.

— Виждам, че не сте романтична натура, господин прокурор — въздъхна Никълъс, излезе от кръга на светлината и се приближи до събеседника си. — Когато се намесват чувствата, е по-добре човек да не знае какво му предстои…

— Сега разбирам защо се разминаваме — усмихна се Танака Гин. — Вие говорите за любов, докато аз имам предвид секса. — Лъчът на фенерчето бавно тръгна по голата стена. — А двете често са напълно несъвместими…

Никълъс огледа стаята, после рече:

— Питам се дали бихте имали нещо против да огледам и останалата част от къщата, Гин-сан…

— Нямам нищо против — кимна онзи. — Вече са взети отпечатъци от всичко, направени са и снимки.

Никълъс бавно започна огледа си. Влизаше в стаи, запълнени с мъртвешка тишина, но в главата му отекваха писъци на ужас и болка. Отвори танжинското си око и потърси необикновеното. Мебелите бяха покрити с черен прах за снемане на отпечатъци, който приличаше на пепел от запушена камина. Прекоси трапезарията, спалните, кабинета на Къртц. Огромната, облицована с мрамор баня беше впечатляваща. Вътре имаше душ, японска вана от кедър и съвременна вана от фибростъкло на фирмата „Якуци“. Контрастът между старото и модерното беше ярък.

Седна на ръба на ваната. Вниманието му беше привлечено от керамичната плочка, зад която влизаха тръбите. Наведе се и внимателно разгледа четирите винта, които я държаха. Стори му се, че гланцираната повърхност е леко надраскана. Наведе се още малко и внимателно развъртя единия от винтовете. Около резбата беше навит човешки косъм, именно неговия леко стърчащ край беше взел за драскотина. Това несъмнено е направено нарочно. Но защо? Знак за нещо особено, което се крие зад плочката…