Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Тя затвори очи.

— Какво искаш, Чезаре? Смъртта ми?

— О, не, Маргарет. Не само смъртта ти. Искам всичко ! Всичко, създадено от Доминик, всичко, притежавано от теб! — от репродуктора се разнесе дрезгавият му смях. — И ще го имам, скъпа. Можеш да ми повярваш!

— Без да се съобразяваш с мен, така ли?

— А защо трябва да се съобразявам с теб, любима? Ти си нула. Една фуста и нищо повече! С премахването на Тони аз откъснах главата на фамилията Голдони, нали? Оставаш само ти, скоро и на теб ще ти видя сметката!

Ръката й се стегна около ръкохватката на револвера.

— Гръмнах един от твоите убийци право в сърцето, същото ще направя и с теб! — просъска тя.

— Вярвам ти, любима — отвърна Чезаре. — Признавам, че стреляш страхотно, макар да си жена. Затова реших да те прибера на топло, иначе току-виж наистина си ме гръмнала!

— Нищо не можеш да решаваш без моето съгласие!

— Избягвай силните думи, Маргарет. Без съмнение Доминик е бил достатъчно мъдър да ти даде подобен съвет…

— Не смей да произнасяш името на брат ми!

— Хайде, стига, Маргарет. Предлагам ти доброволно да се предадеш, обещавам косъм да не падне от главата ти. Веднага ще ти дам инструкции как да ме намериш…

— Майната ти!

— Господи, какъв език! Е, добре, любима… Поведението ти ме принуждава да сменя тактиката, макар никак да не ми е приятно… Зададе ли си въпроса защо не ти работи компактдискът в колата? Ами защото му пъхнахме едно приспособление за засичане на телефонните разговори. Така разбрахме, че дъщеря ти се намира при Джули… Останалото беше лесно — просто взехме адреса на приятелката ти от телефонната централа… Искаш ли да ти го продиктувам?

Франси! Кръвта замръзна в жилите на Маргарет.

— Мръсник!

— Ню Кейнън, Фокс Холоу Лейн 3837 — злорадо пропя Гадняра.

От устата на Маргарет се откъсна вопъл на отчаяние.

— Добре ли си, любима? Чух някакъв подозрителен звук…

Маргарет тръсна глава и протегна врат към репродуктора:

— Ако посмееш да направиш нещо на Франси, ще те намеря и в миша дупка, мръснико! — дрезгаво извика тя. — Дори ако това ми коства живота!

— Нямам подобни намерения, скъпа — увери я Чезаре. — При условие, че доброволно се предадеш. Давам ти един час! — Продиктува й някакъв адрес в Шийпсхед бей, на служебния път между Белт паркуей и авеню Кони айлънд. — Ако точно след час не си там, няма да съм в състояние да гарантирам сигурността на дъщеря ти!

Маргарет прехапа устни, но не успя да сдържи риданията си.

— Господи, Чезаре! Та тя е само едно невинно дете! — Отговор не последва, зъбите й яростно проскърцаха: — Няма да се предам, преди да я видя жива и здрава!

— Забрави за това!

— Трябва ми доказателство!

— Това е война, Маргарет. Не съм склонен на компромиси!

— Нито пък аз!

— Мръсна кучка! Ако продължаваш да ме дразниш, ще ти донеса на срещата един от пръстите й! Ясно ли ти е?

— Ох, Чезаре! Направиш ли го, бъди сигурен, че лично ще ти извадя очите и ще те накарам да ги изядеш!

Той омекна, може би стреснат от тона й. А може би предварително беше планирал да омекне и само я беше тормозил.

— Добре де, навих се… Като дойдеш, тя ще те чака. Доволна ли си?

— Надявам се, че ще е жива и здрава.

— Разбира се.

Съзнанието й беше парализирано от шока, но някои центрове все пак работеха:

— Трябва ми повече време.

— Изключено.

— Няма да успея. Оживено движение, пресечки, мостове… Освен това трябва да заредя с бензин и да открия някаква аптека…

— За какво ти е пък аптека?

— За какво мислиш, идиот такъв? Току-що ми дойде периодът… Трябват ми…

— Стига, стига! Не ми се слушат гадории!

— За Бога, Чезаре! Става въпрос за живота на детето ми!

Настъпи кратко мълчание, Маргарет отправи една безгласна молитва към Бога.

— Добре, любима — прозвуча най-сетне гласът на Гадняра. — Давам ти три часа. Не забравяй, че те могат да се окажат последните три часа от живота на Франси!

Обичайното за Токио постоянно ръмене премина в силен дъжд, тежките капки забарабаниха по вертикалните неонови реклами и широките порти на шинтоистките храмове. Последните преобладаваха тук, в Асакуза, където Никълъс се срещна с Танака Гин. Стоеше пред частен дом в странна конична форма, заел място под единствения кедър на улицата, на който бетонът беше отстъпил малко кръгче земя, покрито с решетка.

Танака Гин беше слаб мъж с мургаво лице, приличаше на герой от японските филми за детективи или самураи. От фигурата му се излъчваше някаква тайнственост, сякаш в главата си имаше сейф със секретни документи. Очите му бяха скрити под тежки клепачи, от цялото му поведение се излъчваше сънлива отпуснатост. Но Никълъс знаеше, че това не би му попречило да тича с пълни сили подир някой престъпник, нито пък да провежда тежък разпит на поредния от клиентите си.