Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Вероятно изпитва отчаяна нужда от помощта ми , съобрази Никълъс.

Замълчаха. Никълъс, защото имаше нужда от време за преоценка на ситуацията; Танака Гин — защото искаше да му даде време за възстановяване на вътрешното равновесие.

Пръв се обади Танака Гин:

— Арестувах оябуна Тетцуо Акинага на публично място и това дълбоко го унижи. Може би допуснах тактическа грешка, тъй като Акинага-сан е достатъчно труден и без да бъде разгневен. Но аз също бях разгневен, тъй като той стана причина за смъртта на човек, когото обичах и уважавах — очите му се насочиха към окървавената стена. — Акинага ме предупреди съвсем недвусмислено: „В отдела ти има механизми, чието действие ще доведе до твоето унищожение…“ Цитирам го дословно. Няма да забравя тези думи, няма да забравя и погледа му…

— Опит на един унизен човек да възвърне част от достойнството си.

— И аз така си помислих — кимна Танака Гин. — Но Акира Шоза — друг оябун на Якудза, ми каза почти същото: „Ако преследвате корупцията, не е зле да се поогледате в отдела си…“ Вие правилно отбелязахте преди малко, че имам репутацията на реформатор. Но това ме откъсна от хората, създадох си могъщи врагове… — прочисти гърлото си и глухо добави: — Някой пречи на следствието срещу Акинага, но не зная кой е той…

— И мислите, че аз зная, така ли? — Нещата най-накрая се изясниха. Танака Гин беше приел молбата на Нанги за изясняване на случая, но срещу това искаше да се възползва в пълна степен от способностите на Никълъс.

— Ако не знаете, ще научите, Линеър-сан — отвърна с блеснали очи прокурорът. — Тао-тао ще ви помогне. Нали с негова помощ видяхте насилието в този дом, гнева в брака на двамата убити?

— Може би — замислено отвърна Никълъс. — Отношенията между Гиай и Родни Къртц са били лоши, но тук виждам далеч по-силни емоции. И те идват от друг човек…

— От убиеца, Линеър-сан!

— Може би…

— Вие го видяхте, нали? — възбудено се приведе напред японецът. — Кажете ми кой е!

— Не зная… Дори не мога да повярвам, че… — Прясната рана в главата му отново се отвори, гласът му премина в дрезгав шепот: — Действително пуснах в действие Тао-тао, Гин-сан… Исках да видя кой е убил Родни Къртц, а вероятно и Гиай… Но изпитах чувството, че гледам в черно огледало… — пръстите му притиснаха слепоочието. — И в него видях себе си!

Озоун парк, Ню Йорк

Пролетта на 1961 г.

Този сън Майк Леонфорте сънуваше откакто се помнеше. В него беше младеж (не момчето, което започна да сънува) и нямаше нищо общо с мургавия красавец от средиземноморски тип, който сутрин го гледаше от огледалото. Беше рус и синеок, неизменно облечен в бяло. Живееше далеч от семейния апартамент на 101 авеню и Осемдесет и седма улица, пресичащи се в Озоун парк, Куинс.

Не можеше да каже точно къде се намира. Може би Флорида или Европа. Там имаше палми и хладен ветрец, върху зелената вода на океана се поклащаха луксозни, блестящи на слънцето яхти. Май не беше Флорида, тъй като хората, включително и той самият, говореха на непознат език. Не беше английски, не беше и италиански. Не, не беше Флорида, тъй като веднъж беше ходил там заедно с баща си и Чезаре.

Мястото беше фантастично, прекрасно, неповторимо. Още повече че редом с него седеше високо и стройно момиче с бронзово тяло, от което не можеше да отмести очи. Русата му коса беше събрана на френска конска опашка, зелените му очи бяха дълбоки и хладни като океанската шир.

Седеше до него на луксозната кожена седалка на златисто-черен „Стъц Беъркет“ [111] Изключително скъп американски автомобил, произвеждан само по поръчка. — Б.пр. , под тънката материя на полата прозираха бронзовите й колене. Усмихваше се, няколко непокорни косъмчета край ушите й се развяваха на вятъра. Гледката на тези колене и сантиметър-два от бронзовата плът над тях беше достатъчна, за да предизвика болезнен смут в душата му.

— Майкъл! — извика тя, за да преодолее шума на вятъра. — Майкъл!

Никога не го наричаше Майк и това много му харесваше. Но той харесваше абсолютно всичко, свързано с нея, и това чувство беше като постоянна болка в сърцето. Сякаш момичето беше част от същността му, познаваше всичките му радости и мъки, всичките му мрачни тайни… И въпреки това го обичаше.