Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Името ми ли? Защо?

— Нужно ти е нещо, което се помни. Което да те отличава. Имената имат голямо значение, особено за лидерите.

— Какво имаш предвид?

— Смятам, че трябва да се казваш Пол Пот.

— Пол Пот? — Салот Сар сякаш го прехвърляше в устата си, за да прецени как звучи. — Това не е кхмерско име. Не означава нищо.

— Още по-добре — отвърна Селест. — Ти ще му придадеш значение.

Салот Сар — или Пол Пот, се засмя.

— Така значи, семейната тайна най-сетне се разкри. Ти си главната вкъщи.

— Ни най-малко. Много хора са подценявали мъжа ми. Никой от тях в момента не е на власт.

— Разбира се, така е. Отношенията между двама ви са твърде необикновени. Не знам какво биха правили Червените кхмери без вашата помощ.

— Тази вечер събрахме доста пари за вас. Ти говори много убедително.

— Това е мой дълг към Червените кхмери.

— Ами останалият народ на Камбоджа?

— Те са като овце. Може би дори по-лошо, защото са вече опорочени от империалистите. Свещениците и интелигенцията работят срещу доброто на народа, против нашето учение. Това е един сериозен проблем, който трябва да се разреши.

— Как смяташ да го сториш?

— Единственият начин да се освободи от паразити един организъм е като се изкорени заразата напълно. За да можем действително да обърнем равновесието на силите в своя полза, трябва да отсечем краката на американците. Да отрежем ръцете им. И накрая да ги кастрираме, така че никога да не забравят престъплението си към Камбоджа. А за това е необходимо всички техни връзки в страната — хората както на Лон Нол, така и на Сианук, да умрат. Управниците и бюрокрацията, поддържащи противния мит за американската доброжелателност, трябва да бъдат унищожени. Същото важи и за свещениците и интелигенцията. Новото поколение на страната трябва да се превъзпита според нашите виждания, без никаква външна намеса. „От люлката до гроба“ — така, както ме е учил твоят съпруг. Възпитавай детето както трябва и ще получиш правилно мислещ възрастен.

Крис се обърна към Сутан. Погледна я в очите и откри там само отчаяние. Замисли се за разговора си със Селест, за нейния копнеж да бъде част от нещо голямо. Промяна на обществото, бе казала тя. Разместване на пластовете. Но това, което Салот Сар планираше, бе масово убийство! Това е нечовешко, невероятно!

Направи на Сутан знак с глава и те се отдалечиха от двамата заговорници.

— Elle est le mauvais ange de lui — прошепна той в ухото й. — Тя е неговият зъл гений.

— Мисля, че и двамата си влияят много лошо — отговори Сутан.

Крис я издърпа по-надалеч от живия плет, сякаш там се въдеха отровни змии.

— Трябва да направим нещо! — каза яростно той. — Да съобщим на властите.

Сутан го погледна открито и твърдо.

— Не.

— Как така не? — Потресен, Крис гледаше как тя се изправя. — Разбираш ли какво чухме току-що?

— Може да съм млада, но не съм глупава. — Тонът на дъщерята странно напомняше този на майката. Тя тръгна обратно към къщата, към чувствената латиноамериканска музика, леещото се шампанско и купищата кристал и сребро.

Крис, разгневен, я сграбчи за китката и я извъртя към себе си.

— Сутан, Салот Сар иска да завладее Камбоджа, да наруши равновесието на силите в Югоизточна Азия. Той не може да търпи американците и ще направи всичко възможно, за да ги прогони, да унищожи и най-малкото преимущество, което имат над комунистите в този район на света. И в случай, че успее да се справи с американското военно присъствие във Виетнам, ще обърне поглед навътре, към самата Камбоджа. Сама чу какво каза. Ще убие всички свещеници, цялата интелигенция. Той иска да започне всичко отначало, в името на една революция, чиято идеология е научил тук, от твоя баща, като за тази цел смята да извърши геноцид над собствения си народ с помощта на оръжията, които Червените кхмери ще получат от твоето семейство. Това нищо ли не означава за теб? Не те ли интересува? Или ти се струва нещо далечно и незначително, което се случва в друг свят и не може да те засегне?

Сутан засвятка с очи.

— Пусни ме — изсъска тя и оголи зъби под лунната светлина. — Той е осъден на провал. Знам за Червените кхмери — дори в собствената им страна почти никой не ги подкрепя.

— Те са по-силни, отколкото предполагаш — каза напрегнато Крис. — Преди малко чух Салот Сар да разговаря с баща ти. Слабостта им е само един мит. А и доколкото разбирам, по-рано са били зле въоръжени. Сега твоето семейство ще се погрижи за това. — Той се взираше в безстрастното й лице и при вида на хладната й незаинтересованост в гърдите му се надигна гняв. — Смяташ ли, че имаме право да рискуваме, като разчитаме единствено на провала му? Би ли носила в съвестта си факта, че си знаела за подготовката на този преврат и си премълчала?