Эрик Ластбадер - Френска целувка

Дали чуваше смеха й зад гърба си, докато се отдалечаваше залитайки, пиян от нейните ласки и от думите й?

— Майка ми не иска нищо друго — каза по-късно Сутан, докато двамата танцуваха под музиката на латиноамериканския оркестър — освен да разбере колко е нужно, за да се поквари един мъж.

— Толкова много ли мрази мъжете? — попита Крис, като не знаеше дали да каже на Сутан, че майка й се е опитала да го прелъсти.

— Определено — отвърна тя, предизвиквайки същевременно вълнение сред присъстващите с темпераментната си самба. — Но само ако са европейци или американци. Не може да им прости за това, което се е случило с Камбоджа, нейната родина.

Той се замисли колко отдадена на своята идея е Селест и колко е безразлична Сутан.

— Значи омразата й е основателна.

— Но не и това, което прави, струва ми се. За нея всичко, което не се поддава на политизация, е достойно за презрение. Единствените закони, в които вярва, са екстремизмът и провидението.

Тя бе свалила обувките си; по голите й рамене блестяха като скъпоценни камъни капчици пот. Млада чернокоса бразилка пееше на португалски: „Ще бъдем завинаги заедно, моя любов, на белия пясъчен плаж, сред синия океан, моя сладка любов.“

— Не си ли гладен? — На слабата светлина зелените петънца в очите на Сутан се бяха уголемили. — Искаш ли да ядеш?

Намираха се до отворената врата към терасата и той я издърпа навън в градината, изпълнена със светлината на свещите и луната, топла и студена светлина, която нашари телата им като на тигри.

Той я водеше, тичаше задъхано по древните каменни стъпала, върху които мъхът и лишеите бяха предявили неотменимите си права; покрай високите колони, окъртени и избелели, тъжни свидетели за безжалостната работа на времето.

Зад един жив плет, под натежало от плод лотосово дърво, те се повалиха на земята. Ухаеше на лавандула и пръст. Той долови ударите на сърцето й, докато я целуваше между гърдите.

Дръпна тясната й рокля, повдигна я нагоре, докато тя се откриваше гола пред него. Роклята бе около бедрата й, виждаше се само най-долният й ръб. Започна да ближе чувствената й раковина. Тя се разтвори под неговата милувка, вече влажна.

— Mon coeur — прошепна Сутан и вплете пръсти в косата му. Крис оголи гърдите й, вдигна ръце нагоре към тях. Зърната бяха много твърди и тя стенеше, докато той ги разтъркваше.

Мраморните й бедра, силни като млади дъбове, обгърнаха главата му и с нарастването на възбудата тя ги повдигна още по-високо, докато накрая се изви и конвулсивно го стегна в меко, сладострастно менгеме.

Започна да го целува, останала без дъх зашепна „Mon ange, mon bel ange“, разкопча панталоните му, обви го с език, с устни, с вътрешността на устата си. Сложи го между гърдите си.

През притворените си от наслада очи Крис я гледаше приклекнала над него, виждаше как лунната светлина я обгръща и посребрява кожата й, как оставя островчета от тайнствена тъма.

Когато го върна в устата си, той бе обзет от възторг, отметна назад глава и застена, затворил очи. Възбудата й нарастваше успоредно с неговата и той я чу да шепне „Да. О, да!“ След това го погълна до самия корен.

После двамата лежаха един до друг и гледаха как разтопената светлина на луната се лее през пластовете от листа над главите им. На моменти звуците от приема долитаха до тях, носени от полъха на вятъра. Още една чувствена самба, кратко избухване на смях, звън от наздравица.

И докато се целуваха упоително и нежно, неочаквано чуха на няколко крачки от себе си гласа на Селест:

— Радвам се, че мога да ти дам всичко, от което се нуждаеш.

И отговора на Салот Сар:

— Щастлив съм да кажа, че в дома на семейство Воже винаги съм получавал онова, което ми трябва.

Крис се обърна по корем. Майката на Сутан и Салот Сар трябва да бяха от другата страна на живия плет. Сутан се долепи до него, разрошената й от любенето коса погъделичка ухото му.

— Имам автомати „Калашников“ — продължи Селест. — Те са най-добрите оръжия, които могат да се намерят. По-добри са дори от американските автоматични пушки.

Салот Сар се засмя.

— Точно това най-много ми допада у теб, скъпа моя Селест. Познанията ти в области, които по правило би трябвало да са извън твоята компетентност.

— Искаш да кажеш, които са мъжка територия.

— Да речем, да.

— В нашето семейство е така. С теорията се занимава мъжът ми. Аз движа практическите неща.

— Като снабдяването с автомати „Калашников“.

— Да, това ми се удава. Не ме смущава дори неочаквано големият брой, който поръча — рече Селест без особена суетност. — Аз разбирам от много неща. Например мисля, че трябва да сменим името ти.