Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Мамо? — Те се обърнаха едновременно. На вратата стоеше момче на около петнайсет години, с щръкнала коса и с типичния за възрастта му непохватен вид. Очевидно идваше от кухнята, защото държеше полуизядено парче пица в едната си ръка и кутия кола — в другата. — Идваш ли?

Аликс се усмихна и в същия миг стана друга. Това лице, сякаш нарисувано от някой прерафаелит 17 17 Романтично течение в англ. изкуство през XIX в., имащо за идеал „наивното“ — Б.пр. . Крис имаше чувството, че я вижда за пръв път. Той си припомни как сърцето му забиваше по-силно, когато я зърнеше отдалеч в съда. Сега тя бе в своята домашна среда и може би именно поради това изглеждаше поразително красива. Лицето й не притежаваше идеалните американски черти, които могат да се видят по кориците на списанията или на телевизионния екран. Устата й беше доста широка, луничките по бузите й бяха по-нагъсто, отколкото трябва, а носът бе леко гърбав. Но това не бяха дефекти, защото те придаваха на красотата й обемност и осезаемост, за разлика от плоската хубост на фотомоделите. Такова лице можеше да накара кръвта да заври, помисли си Крис.

— След малко — каза тя. — Запознайте се, това е Кристофър Хей. Кристофър, това е синът ми Дан.

Крис стана и протегна ръка.

— Здравей. — След това, като забеляза, че и двете ръце на момчето са заети, я дръпна.

Дан отпи от кутията си.

— Ей — каза той. — Ти да не си онзи Кристофър Хей? Адвокатът?

— Май че съм аз — отвърна Крис.

Момчето разцъфна в широка усмивка.

— А, голяма работа си. Миналия срок правих писмена работа върху две от делата ти. Мама ми помогна. Радвам се, че се запознах с теб.

— Благодаря — каза Крис.

Когато Дан се върна в кухнята, той се обърна към Аликс.

— Видя ли какъв успех пожънах? Не знаех, че си омъжена.

— Вече не съм — отговори тя.

— Съвместно попечителство?

— Беше. — Той забеляза колко прям и открит бе погледът й. Тя потупа с пръст хрущяла на носа си. — Но един ден баща му така ме удари, че ми счупи носа. Тогава реших да изкарам пълен курс по самозащита. В съда му отнеха всички права върху сина ни. Сега не може да припари до мен и Дани.

— Сигурно не ти е лесно. Едно момче има нужда от баща.

Те стояха насред хола. От кухнята долетя рок музика, Дани бе пуснал „Ем Ти Ви“.

Крис се огледа наоколо — ярките завеси, прикриващи потъмнелите от вездесъщата нюйоркска чернилка прозорци, етажерките с книги, ниската масичка със стъклен плот, индийското килимче на пода, очуканото пиано в ъгъла с месинговия лампион до него. На стената висеше избеляла фотография на дървена провинциална къща със задължителния дъб отстрани. Малко момиченце с опашчици, навярно самата Аликс, седеше във вързана на дървото люлка и гледаше право в обектива с прекалено сериозно за възрастта си изражение. Зад нея в сянката на листата, изправен като войник на пост, стоеше висок, слаб мъж.

— Апартаментът е едностаен, нали?

Аликс кимна.

— Спалнята е на Дан. Преди малко беше седнал на леглото ми.

— Градската управа май не полага много грижи за подчинените си.

Аликс се позасегна.

— На мен ми харесва тук, на Дани също. Сигурно е нищожно в сравнение с твоя апартамент, но това е нашият дом.

— Приятно е — каза Крис, сядайки отново. — За разлика от миналия път, сега ми харесва.

— Идвал си тук и друг път? — Аликс седна в едно кресло, тапицирано в тон с ярката покривка на канапето. — Кога?

— На поливането на апартамента ти. Дойдох с Брам Страйкър.

— Брам приятел ли ти е?

— Бъбрим си понякога.

— Той води бракоразводното ми дело. Когато онова копеле ми счупи носа, той убеди съда да му отнеме правата върху Дани.

— Хмм.

— Какво означава това?

Крис остави чашата. Не бе ял нищо от обяда с Гейбъл и водката започваше да го хваща.

— Нищо, просто „хмм“. — Трябваше да стане и да се раздвижи из стаята. Червата му куркаха и имаше предчувствието, че ще каже или направи нещо, за което след това ще съжалява. — Старият Брам още ли ти запрята полите?

Аликс скочи.

— Ти си бил адски нагъл.

Той се обърна да види лицето й.

— Да, и баща ми каза същото, когато го хванах, че изневерява на майка ми. — Крис се усмихна. Чувстваше се като кораб в открито море, носен от вълните, волен, свободен. — Аз му отвърнах, че след като тя ми е майка, това ме засяга лично. Ударих го през лицето. Казах ли ти, че баща ми е уелсец? В Уелс имат една поговорка: „Нека всичката кръв бъде отпред.“ Той обясняваше, че това значи винаги да си с лице към врага. Но независимо от това, след половин година той се разведе с майка ми, а след още една година тя умря. Така че не постигнах абсолютно нищо с този шамар. Наскоро след това баща ми се ожени отново. Дори неведнъж, а два пъти — тази в момента е третата му жена.