Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Но ми се иска Сийв да беше тук — призна тя.

Уолф се облегна на избелялата от солта пейка.

— Боже мой, вие двамата просто трябва да се ожените. Най-доброто нещо за Гуарда би било да му родиш един син.

— Много ти благодаря — каза тя с престорен сарказъм. Вътрешно думите на Уолф й доставиха голямо удоволствие и тя му бе признателна за тях. Времето за сълзи беше отминало.

— Това би било най-доброто и за самата теб, Даяна. Децата са естествен извор на младост. А какво могат да направят от един скучен следобед! Можеш да ми вярваш, аз самият имам три. — Уолф се усмихва. — Но хайде, имаме да вършим куп неща.

Порт дьо Шоази се стори на Крис едновременно очарователен и потискащ. Той обхващаше около три квартала, образуващи неравен триъгълник, в който преобладаваха две необичайни за Париж черти. Едната от тях бяха купчините грозни многоетажни панелни блокове, каквито вече не се строяха, откакто преди няколко години управата на града бе забранила изграждането им. Другата съществуваше, тъй да се каже, между тези здания стражи: два или три гигантски търговски пасажа, в които човек като че ли можеше да прекара неопределено време, без да излиза въобще.

Ресторанти с всевъзможни размери съжителстваха с магазини за прясно месо и продукти. В залените с луминесцентна светлина безистени и широките централни алеи редици от малки, ярко боядисани магазинчета предлагаха виетнамски и камбоджански дрехи, грамофонни плочи, аудио- и видеокасети, книги на кхмерски език, както и всякакви разновидности южноазиатски ястия за вкъщи. Многообразието беше безкрайно.

Крис прекара часове, бродейки из търговските улици, като се взираше в лицата на азиатците. Надничаше през витрините и оглеждаше тези, които се хранеха или пазаруваха. В по-големите ресторанти, като „Райска птица“, и „Ранг Фуонг Хоанг“ трябваше да влиза, защото отвън не бе възможно да се видят всички маси.

Дали наистина вярваше, че така лесно ще може да открие Трангх? Действително, Сутан бе казала, че всички виетнамци в Париж рано или късно идват в Порт дьо Шоази, макар и само за да си купят касети със записи, или да вкусят познато ястие. Но дори и така, каква беше вероятността Крис и той да се окажат тук по едно и също време?

Внезапно го обзе усещането, че е дошъл напразно. Той не познаваше района така добре, както Сутан. Тук несъмнено имаше скрити от външния свят места — игралните домове, например, където Трангх би могъл да се спотайва. В момента той можеше да е дори на същата улица, без Крис въобще да разбере.

Почувства се като глупак затова, че не бе прекарал деня заедно със Сийв и Сутан. И защо? Защото в момент на отпускане тя неволно бе изрекла името на брат му. Той напипа сгъваемия нож в джоба си. Потърка грапавите рогови чирени, сякаш държеше някакъв талисман.

Чувствата, които изпитваше към Сутан, бяха като огън, който, пламнал веднъж, вече не можеше да бъде угасен. Струваше му се странно, че би могъл да желае техния край. Нима не я обичаше? Ами Аликс? Не обичаше ли и нея? Но възможно ли бе да обича и двете едновременно? Това изглеждаше абсурдно, немислимо. Той се почувства пръснат на безброй парченца, неспособен да открие собствената си същност.

Неочаквано му хрумна, че може би и Сутан изживява съвсем същите терзания. И тя бе влюбена в двама души — просто по една случайност те бяха братя. Толкова ужасен грях ли бе това? „Щеше да бъде, помисли си Крис, ако Тери беше още жив.“ Как щеше Сутан да избира между тях? Кого би избрала?

Но съдбата бе взела избора от ръцете й. А неговият собствен избор? Какво трябваше да стори той? Как можеше да открие своя път?

През цялото това време той не бе спрял да се оглежда за Трангх. Нещо като че ли го тласкаше напред, макар дълбоко в себе си да не вярваше, че има вероятност да се натъкне на него в този лабиринт от три правоъгълни квартала. В крайна сметка, дори да беше тук, Трангх можеше да е във всеки от апартаментите на многоетажните блокове, до които Крис нямаше достъп.

Но всичко това беше без значение, тъй като нещо от лицето на Трангх вече се бе отпечатало завинаги в душата на Крис. Дали беше болка, или безразсъдство? Ярост или отчаяние? Положително не и омраза. Ако не беше толкова невероятно, той би допуснал, че е забелязал същата тази уязвимост, която Сутан твърдеше, че вижда у него.

Но как бе възможно един човек да е уязвим и същевременно да е способен на подобно отвратително насилие? Трангх бе погубил Тери и брата на Сийв — Доминик. Беше осакатил Аликс и бе убил Ал де Кордия. Обяснение за подобно анормално поведение можеше да бъде войната. Но тя очевидно не бе пречупила Трангх. Той действаше с ужасяваща методичност и Крис виждаше у него здрав разум, дори почтеност. Какво друго можеше да му е причинила войната?