Эрик Ластбадер - Френска целувка

— На това вече няма начин да не повярваш — каза Питър Чън.

— Не! — изкрещя Сийв и в същата секунда Дракона натисна спусъка. На мястото на дясното ухо на момичето зейна кървава рана. Без да обръща внимание на писъците й, Чън я замъкна обратно в апартамента.

„Копеле мръсно“, каза си Сийв, като гледаше как кръвта се стича по стената и се смесва с локвите от дъжда. На всяка цена трябваше да влезе вътре — и той започна незабележимо да се прокрадва към вратата.

— Още само една крачка и ще й пръсна мозъка по хубавата ти бяла риза.

Гласът на Чън звучеше толкова отблизо, че Сийв се закова на мястото си, неподвижен като сенките, които го заобикаляха. Наложи си да запази самообладание.

— Има ли още някой вътре?

— Какво значение има? Само тя е все още жива.

— Предай се, Лунг — каза Сийв, като умишлено нарече Чън с китайския му прякор. — Положението ти е безнадеждно. Губиш във всички случаи.

— Познавам те — отвърна Дракона. — Ти си този ло фан, който знае да говори. — Ло фан означаваше „варварин“, така китайците наричаха всички европейци. — И на теб би трябвало да ти пръсна главата.

Точно това чакаше Сийв.

— Ще ти дам тази възможност — каза той. — Предлагам ти сделка — аз срещу момичето. Тя е само една невинна жертва и ако я убиеш без причина, ще бъде лош „джос“ 7 7 Талисман, амулет (кит.) — Б.пр. . Докато аз съм ти най-големия враг.

— Бъди сигурен, че ако я убия, ще знам защо го правя.

— Какъв играч си тогава? — Сийв знаеше, че хазартът и сексът привличат неудържимо Питър Чън; той беше фанатик и в двете и не би могъл да подмине това предизвикателство. — Тя е ранена и не може да ти стори нищо. А аз мога и ще го направя, стига да успея. Предлагам ти игра на живот и смърт — или не ти стиска да се включиш с най-високия залог?

Настъпи тишина. Дъждът ромолеше през отворения прозорец и се стичаше на вадички по пода на коридора. Плъховете, притихнали, гледаха и изчакваха.

— Може би имаш известно право — каза накрая Лунг и Сийв изпусна дълга въздишка. — Но първо искам твоите хора да се разкарат от етажа.

Сийв махна с ръка на хората и те с нежелание се отдръпнаха към стълбите. След като им даде някои нареждания, той отново се обърна към Дракона:

— Готово.

— Сега остави пищова на пода, така че да го виждам.

— На това ли викаш игра? Вече видях какво правиш с твоя пистолет.

Вратата на апартамента изскърца и се отвори докрай.

— Добре тогава, ще ги сложим на земята едновременно — каза Лунг.

Сийв бавно се наведе и постави револвера си на пода, докато Чън правеше същото със своето оръжие.

— А сега пусии момичето — каза Сийв.

— Първо ела ти. Мислиш ли, че току-така ще я оставя да си излезе?

Сийв пое дълбоко дъх и прекрачи прага. Ярката светлина го заслепи и той примижа. Питър Лунг Чън, среден на ръст, слаб и с типичното за жителите на Южен Китай кръгло като погача лице, в този момеят стоеше до прозореца и наблюдаваше обстановката, без да изпуска момичето от ръцете си. Когато Сийв влезе, Чън се обърна и каза:

— Ела насам.

— Първо пусни момичето — той се стараеше да не гледа към нея, тъй като това би се изтълкувало като признак на слабост, но с крайчеца на окото си виждаше, че тя всеки момент ще припадне. Дясната страна на главата й беше цялата в кръв.

— Казах нещо — в ръката на Лунг се появи автоматичен нож, острието му проблясна на светлината.

— Мисля, че имахме уговорка.

Дракона отново се изсмя, иронично и злобно.

— Аз не правя уговорки с ло фан. Или си въобразяваш, че си нещо повече от варварин само защото можеш да говориш? — той се изплю в краката му, блъсна момичето встрани и бързо се метна напред. Ножът му одраска кожата на гърлото на Сийв. — И през ум не ми е минавало да я пускам, ясно ли е?

По лицето му се разля вълча усмивка и го промени изцяло, така както слънцето съживява с лъчите си унил зимен пейзаж.

— Моята игра беше да те вкарам в капан и аз я спечелих.

— Позволи ми поне да се погрижа за момичето.

— Изключено, ло фан.

Сийв се бе сблъсквал с такива хора неведнъж. Сега той моментално схвана, че Лунг се опива от властта си над него. Оръжието му действаше като наркотик. Ако други виждаха смисъла на живота си в парите или жените, то Чън съществуваше, за да налага волята си на другите.

За миг Сийв се пренесе в друго време и на друго място — платото Шан. В паметта му изплува образът на генерал Киу, огромен както винаги, и белегът, преминаващ по врата на Сийв, точно под лявото му ухо, вечният спомен от „гостоприемството“ на генерала, започна да пулсира. Подобие на Питър Лунг Чън, генерал Киу страдаше от мания за власт. Лунг може и да беше Дракон в Чайнатаун, но генералът беше Дракона, тоест върховният главнокомандващ, на платото Шан в Бирма, в сърцето на Златния триъгълник, откъдето идва по-голямата част от световния добив на опиум.