Эрик Ластбадер - Френска целувка

Крис не знаеше да се смее ли, или да плаче. Маркъс Гейбъл беше за него като удивителна главоблъсканица, една отвратителна, но интригуваща китайска загадка. Всеки път, когато решаваше, че го е опознал, поредната неочаквана страна от характера му изникваше внезапно, подобно на таласъм в къща на ужасите.

Гейбъл си поръча двойна порция филе с гарнитура от пържени картофи и пържен лук, а Крис избра риба тон на скара.

— Уф, риба — каза Гейбъл, щом сервитьорът се отдалечи. — Винаги смърди. Замирише ли ми на риба, все едно, че ми мирише на кръв. — Той сви рамене. — Сигурно е заради войната. Във всеки случай, след Виетнам не мога да гледам риба. Преди година-две едно приятелче ме покани на яхтата си — красива работа, шейсет и пет фута, боядисана в зелено и сиво. Казва се „Моник“ на името на френското му гадже. Тръгваме ние от Ийст Бей Бридж, едно селце на Лонг Айлънд 3 3 Лонг Айлънд — остров, в западната част на който се намират два от петте района на Ню Йорк — Б.пр. , на лов за тон. А моят човек е страхотен рибар и за двайсетина минути закачи един двеста и петдесет килограмов звяр. След два часа, като го вдигна на палубата, ми вика: „Маркъс, ела да видиш рибето.“ На мене не ми се ходеше, но Моник беше там и нямаше как. И като видях рибата, повърнах — Гейбъл започна да се смее. — Представяте ли си? Наповръщах му цялата шибана риба. О, Господи.

Сякаш нарочно, точно в този момент донесоха яденето. Не беше в стила на Гейбъл да говори, докато се храни, тъй че за известно време настъпи тишина. Той ядеше бързо, сякаш закъсняваше за делова среща и скоро бутна настрана чинията си. Крис едва бе преполовил своята риба, но това не попречи на Гейбъл да продължи прекъснатия разговор, както и да си поръча двойно еспресо и самбука 4 4 Силно ароматично алкохолно питие — Б.пр. .

— Е — ваза той, вече с малко по-свойски тон, — разкажете сега, какво се случи с бедрото ви. Във Виетнам ли ви раниха?

— Не, в Париж — Крис всъщност не бе ходил във Виетнам, както предполагаше Гейбъл, и се смущаваше от този факт, както когато говореше за това с брат си Тери.

— Във Франция? — Гейбъл смеси самбуката с кафето си. — Хайде, не ми разправяйте, че сте били там на война.

— В известен смисъл. Състезавах се в Тур дьо Франс.

Гейбъл се изсмя.

— Наричате едно шибано състезание по колоездене война? Ама че работа!

— Бяхме девет души в отбора и изминахме хиляда и деветстотин мили за трийсет и два дни. Тръгнахме от един град на име Рубе, преминахме през Белгия, Холандия, после през френските Алпи и финиширахме в Париж. — Той довърши рибата си. — Беше си истинска война, уверявам ви.

— Не е било както във Виетнам — каза Гейбъл с особено чувство в гласа. Думите му прозвучаха на Крис така, сякаш говореше за любима жена или за особено скъп предмет.

— Не, беше много по-различно.

— Като например да извадиш шибания тон от морето, нали? Съгласен съм, не е лесно. Може би дори е война, както казвате. Е, аз пък се изповръщах по цялата скапана риба и пак бях на сметка, защото Моник ме смъкна долу в каютата, олиза ми потта от лицето и пъхна език в устата ми, докато си разкопчаваше банския. Закопчалката му беше отдолу между краката.

И докато приятелчето ми се бореше с тъпия си грамаден тон на палубата, точно над главите ни, тя така се начука отгоре ми, че свят ми се зави.

Крис не можеше да повярва на ушите си. Излизаше, че малката историйка на мистър Гейбъл си има морал — от нея човек можеше да се поучи как едновременно да изневерява на жена си и да слага рога на своя приятел.

— Ами жена ви? — попита той.

— Какво жена ми?

— Тя къде беше?

— Във всеки случай, не беше с нас. Пък и да е била, какво, от това — нямаше да разбере нищо, както и приятелчето ми не разбра.

— Вие ми казахте, че сте обичали жена си, мистър Гейбъл.

— Да, и какво? Казах ви много неща и съдейки по тома ви съм страшно доволен, че съм го сторил. Вие току-що потвърдихте моята преценка за това как трябва да се държа с вас. Вие сте един скапан Елиът Нес 5 5 Агентът на ФБР, борил се срещу Ал Капоне в Чикаго по време на Сухия режим. Герой на игрален филм и на телевизионен сериал „Недосегаемите“, което го прави изключително популярен в САЩ — Б.пр. , знаете ли това?

— Значи ли това, че сте ме излъгали? — попита с равен глас Крис.

— Не твърдя нито едното, нито другото — отвърна Гейбъл. — Тук вие сте този, който чете между редовете и винаги знае истината.

— Вие действително имате любовница.