Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Велики Буда! — прошепна той с разширени от изумление очи. — Това ли е шпионинът на генерал Киу?

Мън гледаше надолу към лицето на Ма Варада, любовницата на адмирал Джъмбо. Макар и обляно в кръв от ударите му, то все още беше прекрасно.

Могок бе извадил от подплатеното си яке американски армейски пистолет четирийсет и пети калибър и го допря до слепоочието на Ма Варада.

— Прибери това — каза Мън.

— Не. — Пръстът на Могок се напрегна върху спусъка. — За шпионина има само едно наказание.

Мън блъсна пистолета встрани.

— Тя е моят пропуск до адмирал Джъмбо. Той ще реши съдбата й.

Момичето се изплю в лицето му.

— Страшно е дива. — Като държеше здраво ръцете й, той си позволи да погледне Могок. — Колко ли ще плати адмиралът за тази информация?

Ма Варада гледаше ту единия, ту другия.

— Да плати ли? — каза тя. — За какво да плати?

— Млъквай! — сряза я Могок, но Мън й отговори:

— За информацията, че работиш за генерал Киу.

Тя се изсмя.

— Не работя за него. Само глупаци като вас могат да решат, че ще имам нещо общо с това прасе.

— Така ли? — Той нави косата й около юмрука си и дръпна силно. — За кого работиш тогава?

Тя отвърна нещо на диалект, който му беше непознат. Мън вдигна глава към Могок.

— Слушай, тя е просто една лъжкиня — каза той. — Нека я убия и да приключваме с тази работа. Един мъртъв шпионин ще достави на адмирал Джъмбо точно толкова удоволствие, колкото и живият.

— Искам да знам какво каза — настоя Мън.

Могок въздъхна.

— Казва, че работи за някакъв мъж на име… хм, как се превежда думата? Вълшебен човек? Магьосник? — Той сви рамене. — Кой го интересува? Не я знам за какво говори.

„Ами ако аз знам?“, помисли си Мън.

— Възможно ли е да има предвид Магьосника?

— Да — кимна Могок. — Вълшебник, магьосник — не е ли все едно?

„Боже мой, каза си Мън. А аз смятах Магьосника за умрял или, най-малкото, полудял.“ Вътрешностите му се сгърчиха, сякаш имаше в стомаха си змии. „Ако Магьосника се е заловил за работа, всички ние сме в беда.“

— Има ли някакво значение? — отново попита Могок. — И аз да бях на нейно място, също нямаше да си призная, че работя за Киу.

— Никога през живота си не съм виждала генерал Киу — каза Ма Варада. Лицето й беше изкривено от отчаяние.

Въпреки това, Мън отново опъна косата й.

— Опиши мъжа, за когото работиш.

Тя го направи. Той знаеше, че човек може и да промени лицето си, но общият тип телосложение се запазва.

— Вярвам й — каза Мън. Беше наблюдавал очите й; нямаше начин да е толкова добра актриса. Беше описала Магьосника.

— Това е самата истина — каза Ма Варада.

— Боя се, че е така.

Мън вдигна поглед. Пистолетът на Могок беше насочен в сърцето му.

— Аз съм шпионинът на генерал Киу.

— Ти! — Мън беше потресен. — Но нали ти и Тери…

— Това беше отдавна, а и така или иначе Тери Хей е мъртъв. — Той сви рамене, сякаш се извиняваше. — Бездруго Киу е прекалено силен и ще смаже адмирал Джъмбо, както и цялата му армия. Виждах ясно какво ще се случи. Беше просто въпрос на самосъхранение. — Могок махна с дулото на пистолета. — Сега стани, без да изпускаш момичето. Отиваме на нощна разходка. — Те излязоха навън, където топлината на огъня се усещаше по-силно в свежия, хладен въздух. — Знаех, че има още някой, който изнася информация от тук, но не можех да открия кой е. Твоето желание да окажеш услуга на Джъмбо ми даде чудесна възможност да го сторя. Просто те оставих да свършиш цялата работа вместо мен.

Пистолетът се поклати отново.

— Хайде, тръгваме. Насам, към тъмното. Разбираш ли, аз исках да я убия, за да запазя тайната си, но ти ме спря. Кой знае, може да е било за добро. Но не и, за вас.

Джунглата чакаше да ги погълне.

— Хората ми ви очакват, за да ви отведат при генерал Киу. Той ще има някои въпроси и към двама ви. Обещавам ви, че ще бъде трудно, много трудно. Сериозно се съмнявам, че ще издържите. Впрочем, дотогава вероятно вече няма да ви е грижа за нищо.

Крис видя Сутан да тича по централния проход яз църквата „Света Богородица от Бенва“ и се впусна след нея. Беше дошъл за уговорената среща направо от дома на мосю Аспрей. Носеше арлекина със себе си, сгънат и поставен в прозрачна найлонова опаковка.

Видя я да свива наляво покрай главния олтар. Върху амвона проблясваше сребърният потир, с който нафората и виното се превръщаха в Христовите тяло и кръв. Отгоре празните балкони се надвесваха над страничните пейки. На лицето й беше изписан ужас. Какъв дявол беше срещнала тук, в Божия дом?