Эрик Ластбадер - Черният кинжал

Когато той отвори очи, Минако вече беше до леглото. Започна да го храни със зеленчукова супа, варен ориз и горещ зелен чай. После той отново заспа, а тя остана да бди край него. По едно време Шика надникна в спалнята, Минако само й се усмихна.

По време на следващото хранене проговори:

— Значи в крайна сметка ти стана моят черен кинжал… Това беше твоята карма, Улф-сан. Пътеката, която боговете предначертаха за теб. Подобни неща хората от Запада трудно приемат без въпроси, но ти получи ярко доказателство за силата на кармата…

Той я слушаше, без да издава нито звук, очите му гледаха сънено през полуспуснатите клепачи.

— Кармата те доведе при мен. Когато за пръв път те срещнах, аз бях толкова себевглъбена, че не разбрах какво представляваш. Беше ми необходимо известно време, за да поставя нещата по местата им. В Камбоджа беше нула за мен, цялото ми внимание беше насочено към Торнбърг Конрад Трети. Исках да се възползвам от него, да получа това, за което бях предопределена — още едно бебе с необичайната дарба, още един воин за свещената ми битка срещу Достопочтената майка. В замяна той щеше да получи своето отмъщение.

Хранеше го с лъжичка, ръцете й внимателно го докосваха.

— Но от Шика разбрах, че дълбоко съм се заблуждавала по отношение на Конрад и силно съм го подценявала. Защото той те използваше за троянски кон, чрез който да проникне в „Тошин Куро Косай“, Улф-сан. Искаше да се добере до мен, а чрез мен да задоволи жаждата си за дълъг живот. Отнемайки живота от всички — от теб и мен, от Шика и всички с нашата дарба… Това беше целта и на Достопочтената майка, която ти успя да ликвидираш.

Усмихна се и избърса брадичката му със салфетка.

— Иронията в цялата история е доста голяма — усмихна се тя. — Защото ние с теб все още сме живи, а той скоро ще умре. Ще умре, без дори да подозира, че това, към което толкова упорито се стреми, се намира вътре в собствената му душа… Аз съм абсолютно сигурна, че независимо от своята немощ, неговата „макура но хирума“ ще бъде в състояние да спаси живота му. Но това няма да стане по простата причина, че няма кой да я пробуди в душата му. По начина, по който дядо ти и Шика пробудиха твоята…

Силните й пръсти започнаха да разбъркват зеления чай.

— Красотата на живота често се съдържа в неговата ирония, Улф-сан…

При следващото си събуждане установи, че Минако внимателно оправя чаршафите около шията му.

— О, ти си буден — усмихна се тя. — Несъмнено ще ти бъде приятно да научиш, че със смъртта на Йошида се слага край на политическите убийства в родината ти. А за търговския законопроект американците ще трябва да решават сами. Ако са толкова глупави, че го приемат с мнозинство, което няма да позволи на президента да наложи ветрете ще платят висока цена. В това отношение не мога да им помогна.

Минако затвори очи и издекламира:

— „Шиан Когаку: Ние сме винаги с вас“ . Доста подходящ лозунг за създалата се ситуация, нали? — засмя се тя. — Моята компания е на път да получи решително превъзходство над японската икономика, а скоро ще влияе и върху икономиката на целия свят!

Очите й светеха от удоволствие. Ръцете й неуморно оправяха завивките. Загледан в красивото й лице, Улф за момент изпита чувството, че отново се потапя в странната вселена на Оракула.

— Знаеш ли, Улф-сан… Често става така, че истината се крие под дебел пласт лъжи и измами… Толкова дебел, че дори измамникът забравя къде лежи тя. А истината за моето семейство е проста: всяко от децата ми е било полезно за моите цели. Южи изгради Оракула, а Казуки — бедната душичка, ми предостави необходимия модел… Слабите гени на баща й я превърнаха в жертва на собствената й „макура но хирума“… Нещастната Хана беше мой страж. Южи беше единственият човек на света, когото обичаше. Бях сигурна, че ще го предпазва от пипалата на „Черният кинжал“ до момента, в който се наложи да го използвам… А Шика — моята дъщеря боец, беше истински триумф, беше пряк резултат от урока, който получих от Казуки…

Минако се приведе напред, на лицето й се появи мрачна усмивка.

— Предполагам се чудиш защо ти признавам, всичко това… Е, добре, ще ти кажа… Ти си „гайжин“, чужденец… А колкото повече остарява човек, толкова по-голяма нужда изпитва от изповед… Проблемът е да намериш подходящ човек, на когото да се изповядаш. Човек, който ще те разбере и ще оцени по достойнство делото ти…

Приведе се още по-ниско над него и продължи:

— Ти дойде и изпълни предназначението си. Какво да правя с теб сега? О, не се безпокой. Няма да прибягна до отвратителните неща, които вършеше Достопочтената майка. Тя полудя от собствената си „макура но хирума“… Същевременно разбираш, че твоето присъствие ще бъде доста неудобно за мен, Улф-сан…