Эрик Ластбадер - Черният кинжал

Погледна Минако право в очите и добави:

— Ако можех да събудя в душата си някакво чувство към теб, то несъмнено би било съжалението… Но на практика не изпитвам абсолютно нищо.

Минако простена и падна по очи върху футона, където, заблудена до последния миг, беше вярвала, че лежи самият Улф. Той се наведе и я обърна по гръб. Лицето й беше восъчно бледо и вече започваше да посинява. Шика стоеше неподвижно като скала.

— Все още е жива — промърмори Улф. — Но нещо в нея се скъса… Нещо, което е било опънато в продължение на дълги години.

Цял живот тази жена се беше борила срещу Достопочтената майка, цял живот беше набирала бойци за решителната битка… Но в името на какво? В името на едно видение. В името на едно бъдеще, което е била сигурна, че може да съгради с лекотата, с която архитектът съгражда нов дом…

Шика сведе поглед към сгърченото тяло на майка си и тихо прошепна:

— Проблемът й беше тежък, защото цял живот се мислеше за Бог.

По-късно излязоха да се разходят в градината около къщата на Минако. Пролетта бавно встъпваше в правата си, по клоните на стройните кленове и миниатюрните дръвчета гинко се забелязваха първите зелени пъпчици — сякаш малки птички се пробуждаха от дългия зимен сън… Стройният японски кедър разклащаше тъмнозелените си клонки, вятърът носеше богатия аромат на прясно прекопана пръст. Но високо над главите им продължаваше да се стеле кафеникавият облак на градския смог, човек просто не можеше да допусне, че някога отново ще бъде в състояние да види далечните хоризонти…

Той изпитваше радост от присъствието й. Вече знаеше кой е баща й, знаеше и точната й възраст… Изпитваше огромно облекчение от факта, че не е ужасно стара като всички останали…

— Кажи какво стана между теб и Нишитцу.

Шика се засмя.

— Вече два пъти ти го разказах!

— Искам да го чуя още веднъж.

… В един момент тя си даде сметка, че не може да устои на Нишитцу с неговата далеч по-силна „макура но хирума“… Симулира припадък, отпусна се безжизнено в ръцете му, решила да прибегне до най-старото женско оръжие. Докато той я влачеше по коридора, тя направи така, че късата поличка се вдигна високо около бедрата й…

В подобна ситуация всички мъже са еднакви. Нишитцу спря да се наслади на победата, очите му попаднаха върху плячката, поведението му веднага се промени… Усетила разхлабването на желязната хватка, Шика премина в стремителна атака. Юмрукът й го улучи със смазваща сила, тялото му падна като подсечено.

Повече проблеми с него нямаше.

Почувствала със сърцето си смъртта на Достопочтената майка, тя бързо се насочи към стаята на Петте сенки. Прегърна Улф с онази неописуема страст, която до този миг се беше явявала единствено в сънищата и. После се разплака. Не само защото е жив. Непосредственото бъдеще надвисна над нея като черен облак, тя започна да си дава сметка за последиците от смъртта на Достопочтената майка.

Тогава Улф сподели подозренията си за лудостта на всички, които притежават „макура но хирума“, за невъобразимо извратения начин, по който виждат настоящето и бъдещето. Каза й какво беше чул от Хана, каза й и как възнамерява да го докаже на практика. Двамата заедно уточниха подробностите по неговото възстановяване в къщата на Минако. Зная, че звучи жестоко, но ако съм прав, това ще бъде единствения ни шанс.

Да я спрем , каза той.

Улф си даваше съвсем ясна сметка какво иска от нея. В крайна сметка Минако е нейна майка, това никога не трябваше да се забравя. Но Шика се съгласи без следа от колебание и Улф мислено сви рамене. Такива са японците, въздъхна в себе си той. Сляпо вярват в своята карма и се подчиняват на всички превратности на съдбата…

Тя приключи разказа си за бягството от Нишитцу и той взе ръката й.

— Никога няма да й простя за начина, по който ни е използвала — промълви Шика. — Ние бяхме нейни деца! Как е възможно такова нещо?!

— „Никога“ е силна дума — прошепна Улф.

— Но не и по отношение на майка ми!

Шика замълча, в цялото й поведение се долавяше нежелание за обсъждане на майка й. Още по-добре, рече си Улф. Пред нея, а и пред Южи, стояха дълги години на размисъл. Едва ли някой от тях скоро ще бъде в състояние да прецени каква точно е била майка им, какви са били мотивите и постъпките й.

В очите на Шика имаше сълзи.

— Бях притисната между двете, Улф — прошепна тя. — Изпитвах огромен ужас, положително не бих преживяла пъклените им планове. После мама спомена за теб и аз изведнъж разбрах, че единствената ми надежда си ти. Само ти беше в състояние да пресечеш пътя на злото…