Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

А самият той се оказа съпруг, за който дори не беше мечтала. Хладен и затворен, той излъчваше „итаи“ — онази особена интимност, която се постига само между две сродни души. Никога и за нищо не я хвалеше, тъй като това би означавало да хвали себе си — един крайно недостоен акт в света на хората като Ейкичи. Продължителното мълчание и хладното отношение към Хоно доказваха недвусмислено наличието на „итаи“, сърцето й преливаше от уважение. Подобно на повечето съпруги от своето поколение, тя никога не го наричаше по име, когато бяха у дома. Предпочиташе да му казва „Ото-сан“ — татко… Това обръщение не беше резултат на личен избор, а по-скоро се дължеше на културната среда, в която живееха. Дълбоко в себе си Хоно знаеше, че никога не би могла да даде точна дефиниция на своите отношения с Ейкичи. Те бяха „итаи“ и толкоз…

Личният живот на Ейкичи беше толкова подреден, колкото и професионалният. Държеше да се храни в точно определено време, очакваше от Хоно да му поднася блюдата, които обича, при това в съответния ред. А когато вечеряха навън, Хоно беше длъжна да се съобразява с темата на разговор (разбира се, предложена от него), да знае кога да пази мълчание, особено по време на делови разговори. Без значение беше фактът, че като секретарка на Кунио Мишита тя имаше широки познания в областта на бизнеса. Безспорно изказваше професионално мнение по голяма част от дискутираните теми, но то трябваше да бъде запазено за лична употреба и толкоз. Всеки месец, на точно определена дата, Ейкичи канеше у дома свои делови партньори. Задължението на Хоно беше всичко да бъде безупречно, след което се оттегляше встрани, като гейша…

„Не, няма да казвам на Ейкичи за ключето“, реши тя. Спираше я същото шесто чувство, което я предупреди да не влиза в конфликт с Мишита. Освен това никога не беше споделяла със съпруга си за своето приятелство с Какуей Саката. Просто нямаше как да заговори на подобна тема…

Ключът. Послание от отвъдното, тежка отговорност към паметта на мъртвия приятел. „Гири“, чувството за дълг, легна в душата й като бетонна плоча. По неизвестни причини Какуей Саката беше избрал за изпълнител на последната си воля именно нея. Защо? Хоно нямаше отговор на този въпрос. Може би ще го получи едва когато намери ключалката, която отваря този ключ…

Саката беше мъж със сложен и изтънчен характер. По време на многобройните им разговори Хоно постепенно стигна до заключението, че той е отличен познавач на женската душа. За разлика от повечето мъже, възпитани в самурайски дух, той никога не пренебрегваше мнението и опита на жените. „Времената се менят, каза изведнъж той. Преди години жената беше считана за нещо нечисто. Баща ми беше производител на саке… По време на ферментационния период, който трае няколко месеца, той упорито отказваше да вижда майка ми, тъй като беше убеден, че това ще доведе до провал на цялата реколта… — засмя се и добави: — Самураите механично искат да живеят с миналото. Но това минало невинаги се оказва такова, каквото очакват…“

За разлика от съпруга й, Саката не обичаше продължителното мъжко мълчание. По време на срещите си с Хоно той разговаряше с нея дълго и на всякакви теми. Личеше, че му е приятно, от тези разговори сякаш извличаше своя, особена интимност. Хоно слушаше разсъжденията му, отговаряше на въпросите му, свенливо отстъпваше пред настояванията му и казваше няколко думи за себе си. Тя също се чувстваше щастлива с него, но така и не се запита точно защо… Беше й странно, че един мъж изпитва наслада от диалога си с нея, че търси мнението й… Какуей беше влюбен в съвременна Япония, искрено се прекланяше пред новата й мощ. „Днес сме далеч по-устойчиви — казваше той. — Вече можем да се справим с всяко предизвикателство. А младите хора като теб имат шансове, които бяха немислими дори за предишното поколение… Изпитвам носталгия по старата Япония — безкомпромисна и твърда като острието на катана, — само когато тази нова й гъвкава устойчивост се изражда в корупция… И Мишима мисли като мен…“

Истината беше проста. Двамата изпитваха дълбока симпатия един към друг, Хоно считаше Саката за един от малкото си истински приятели. Ето защо сега трябва да оправдае неговото доверие…

Душата й потръпна при представата за компрометиращите факти, които е оставил след себе си Саката. Сигурно наистина са ужасяващи, след като го принудиха да посегне на живота си. Как ли ще се отразят на нея — една слаба жена, след като с лекота отнесоха един твърд самурай?