Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Нима разширението на моите хоризонти включва и упадъчната рок музика?

— Може би — сви рамене Ирина. — На Запад рок музиката е велика сила. Тя е не само печеливш бизнес, но и мотивира младите, придава смисъл на живота им…

— После се появява, армията и ги разпръсква като пилци — изтъкна Валери.

— Само до момента, в който създадат своя собствена армия.

Бондасенко се замисли. Отлично знаеше, че работата на Ирина в Министерството на образованието й позволява достъп до западния печат и съответните нови течения в живота отвъд Завесата. Обикновено тя беше далеч по-добре информирана от него и той охотно се вслушваше в съветите й.

— Твоята критика мога да приема, защото е конструктивна — усмихна се той. — Но това съвсем не означава, че ще търпя критиката на Марс Волков! — изправи се на крака и натъртено добави: — Не забравяй това довечера, когато полагаш красивата си главичка на гърдите му!

Писмото пристигна два дни след ритуалното самоубийство на Какуей Саката. Беше странно — квадратен плик от ръчно произведена хартия. Хоно Канзей го извади от пощенската кутия на път за работа и видя, че подателят му е Какуей Саката.

Датата съвпадаше с деня на самоубийството, вътре имаше един лист хартия, прегънат на две. Хоно го разгърна в метрото, на път за Касумигасеки. Вътре имаше малко ключе и нищо повече. Нито бележка, нито някакви обяснения.

Усети вятъра на приближаващата се буря, вероятно онази, за която беше споменал Саката. В продължение на тридесет и шест часа телевизията и радиото се занимаваха само с ритуалното му самоубийство, вестниците публикуваха снимки от мястото и трупа. Изказваха се най-невероятни предположения, всички телевизионни канали излъчиха интервю с шефа на Хоно — Кунио Мишита, което в много отношения приличаше на кръстосан разпит. Преди няколко години подобно интервю свали министър-председателя на страната, но Мишита беше прекалено опитен и телегеничен, за да се провали. Макар и притиснат до стената от неудобни въпроси, той не само успя да се измъкне от преки отговори, но и съумя да изглежда победител в словесните схватки. Един от каналите дори отмени обичайния сапунен сериал, за да покаже половинчасов репортаж на живо от Сенгакужи — лобното място на Саката.

На сутринта Хоно отиде на работа както винаги. Стиснала ключето в потната си длан, тя поднесе на Мишита обичайната чаша черно кафе и остави пощата на бюрото му. Отдръпна се настрана и мълчаливо загледа как дребният посивял мъж със стегната фигура и тънки му стачки започва да отваря кореспонденцията си. С готовност си записа задачите за деня, напомни за най-важните срещи от претрупаната програма на шефа си, включваща няколко заседания на високо ниво и интервюта за печата. Отблизо в поведението му се долавяше някаква странна раздвоеност. Без съмнение беше дълбоко разстроен от неочакваната смърт на своя посредник, но едновременно с това се радваше на вниманието, което му оказваха медиите. Беше изключително добър пред камерата и отлично го знаеше. Резултатите от първото му телевизионно интервю предната вечер вече се усещаха: обществеността беше на негова страна, а представители на деловите среди недвусмислено подчертаха, че Мишита се радва на пълната им финансова и политическа подкрепа. Хоно остана с чувството, че този човек най-сетне плува в свои води…

— Печелим търга за „Осака керамикс“ — съобщи той. — Моля те да уведомиш икономическия отдел, който трябва да изготви необходимите договори — потърка ръце, на лицето му се разля доволна усмивка. — Това е шестнадесетият търг, който печелим през тази година! — обърна се й свали дебела папка от рафта зад бюрото си. — Реших да закрия нашите нефтохимически подразделения. Трябват ни всички налични капитали, за да форсираме изграждането на сателитната мрежа „Мишита сатком“. Имам предчувствието, че правителството ще поощри подобен акт и ние ще получим съответните финансови облекчения… — подаде на Хоно още една папка и продължи: — Хората от „Кага“ ще бъдат тук около обяд, искам дотогава договорите да са готови за подпис. Съвместното предприятие с „Кага“ ще ми донесе допълнителен авторитет. — Все още не беше я погледнал в очите, но в поведението му нямаше дори следа от притеснение. Докосна с пръст челото си, сякаш беше забравил нещо важно. — О, между другото, искам да ми уредиш една спешна среща… Пак по обяд трябва да се видя с Аоки от „Тандем поликарбон“. Новата технология за оцветяване е особено подходяща за тяхното производство…