Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Напротив — отвърна Валери и леко се размърда. — Това твое признание ми дава сили да споделя нещо с теб… От известно време го обмислям, но не бях сигурен дали трябва да се доверя на инстинктите си…

— Какво е то? — сгуши се в топлата му прегръдка Ирина. Този мъж излъчва сила, какво лошо има в желанието й да се разтопи в нея?

— Искам да разбера намеренията на Марс Петрович Волков, да се промъкна в главата му — прошепна Валери, а тя неволно потръпна. Все още не си даваше сметка, че такова е и нейното желание, но думите му й се сториха познати, някак очаквани. Говореше тихо, устните му докосваха ухото й. — Волков се превръща в мой основен противник в Конгреса на народните депутати. Има на своя страна голяма част от партийните ръководители, успя да спечели доверието им и беше избран. Аз все още имам известно предимство, тъй като държа профсъюзите и имам връзки на национално ниво. Но присъствието му в Конгреса ще ми направи живота труден. Някои хора като него се опиват от критиките си срещу реформите. А Волков направо живее чрез тях, особено когато стрелите му са насочени срещу мен. Нарича ме „Наполеон“, твърди, че искам да стана поредният император на Русия… Хитро прикрива собствените си амбиции, като сочи с пръст моите… Отначало това си беше негов проблем, но напоследък става и мой… — Ирина виждаше отражението на собственото си лице в очите му. — Трябва да зная какви са намеренията на Марс Волков, за да мога да го неутрализирам! От собствен опит зная, че всеки мъж има своите слабости… Затова искам да свършиш една работа… Да сториш с Марс Волков това, което аз сторих с теб.

— Искаш да го съблазня, така ли? — попита Ирина. — Няма да мога. Просто не притежавам нужния темперамент…

— Темпераментът зависи от обстоятелствата — отвърна Волков. — Аз ще те науча какво да правиш…

— Нямам никакво намерение да ставам проститутка! — гневно извика Ирина.

Валери моментално усети, че е искрена, целуна я и топло се усмихна.

— Знаеш ли кое е най-смешното? — попита. — Че не аз те прелъстих, а точно обратното — ти мен… Мислиш, че просто си моето поредно завоевание, нали? Нищо подобно. Знаеш каква е репутацията ми. Тези неща аз ги върша открито и по този начин лишавам враговете си от възможността да ги използват срещу мен…

— Но за нашата връзка не знае никой — изтъкна Ирина. — Ти взе специални мерки да я запазиш в тайна.

— Вярно, но сторих това с определена цел. И аз искам да ти призная нещо… След смъртта на жена ми открих, че нямам особено желание за сексуален живот… През последните няколко години се опитвахме да имаме дете, но не се получи… А след като тя умря, разбрах, че така е било по-добре… Дори детето може да бъде използвано срещу човек като мен…

Силните му ръце я вдигнаха, телата им се претърколиха върху широкото легло. Ирина се оказа седнала върху него.

— Зная, че искам от теб нещо опасно — продължи той. — Но ти побърза да откажеш още преди да си чула наградите, които те очакват…

— Какви награди? — рязко попита тя. — Повишение в службата? Пари? Подаръчета от „Берьозка“? Не, тези неща не ме съблазняват!

— Зная — изгледа я в полумрака той и отново се засмя. — Още в мига, в който те видях, усетих нещо особено… Точно по тази причина те моля да прелъстиш Марс Волков… Защото зная, че с този акт ще получиш неограничена власт. Повечето жени са доволни от отразената светлина на мъжката власт, но при теб нещата не стоят така… Ти си по-специална, ти искаш да разполагаш със собствена власт. Тази, която ще ти дам аз…

За целта трябва да спечелиш доверието на Марс, да го накараш да споделя намеренията си с теб. А после ще ми ги предаваш… Това ще ти бъде приятно, Ирина, повярвай ми!

Страх прониза душата й. Може би защото в думите му се съдържаше цялата истина. „Прав е, въздъхна в себе си тя. Новите възможности ме привличат, не искам цял живот да си остана отегчената компютърна програмистка с идеи за реформа в образованието, на които никой не обръща внимание!“

Сега, влизайки в кухнята на Валери, в ноздрите я удари ароматът на запръжка. Дребни главички лук бяха изсипани в дълбок тиган, миризмата беше много приятна. Пристъпи навътре и седна зад масичката с плот на черно-бели квадратчета, който имитираше мрамор. Такива вероятно са били масите в американските кухни някъде през 50-те… Валери постави пред нея купичка украинско кисело мляко й голяма чаша чай. Тя пусна вътре две бучки захар — истинско разточителство на фона на всеобщия недостиг на захар в Съветския съюз.