Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Ирина затвори очи, после отново погледна към стройния силует на църквата в далечината. Сякаш искаше да е сигурна, че вече се е събудила, че онова действително е било кошмар. Прогони го от съзнанието си, заповяда си тя.

Марс държеше да живее сред народа и апартаментът му се намираше на Садовая, доста далеч от центъра на Москва. Но въпреки това Ирина го предпочиташе, а може би предпочиташе и самия Марс. Което звучи иронично, разбира се…

Но и този апартамент имаше своя чар. Обичаше да се буди от блясъка на слънчевите лъчи, отразени в останките от църковния купол. Преди години го беше улучила мълния, никой не си направи труда да го ремонтира. Но в очите на Ирина това беше доказателство, че дори крехките неща имат своите шансове за оцеляване в една враждебна околна среда. След като църквата е оцеляла, ще оцелея и аз, беше си казала тя. Нито за миг не допускаше, че може да последва съдбата на родителите си…

Валери шеташе из кухнята. Какво ли ще измисли? Имаше само хляб, в цяла Москва не можеше да се намери мляко и масло. Вече месеци беше така, тя неволно си спомняше разказите на майка си за годините на войната. Тогава се радвали на картофи и ряпа, а появата на зелка върху трапезата се считала за истински лукс… „Господи, бяхме готови да се избием за късче истинска храна, казваше майка й.“ Марс пригласяше на официалната пропаганда в твърдението, че всеки ден в СССР стават огромни промени, но вътре в себе си Ирина беше убедена, че нищо не се променя и никога няма да се промени…

Перестройката не означаваше нищо. Беше й все по-трудно, а често и напълно невъзможно да си осигурява най-елементарните неща от битов характер: сапун, хляб, зеленчуци, тоалетна хартия. Такова беше състоянието на нещата и преди промените, никой нищо не можеше да направи. Просто централизацията на пазара се беше впила толкова дълбоко в корените на съветското общество, че дори президентът не беше в състояние да промени състоянието на нещата. На всички беше ясно, че спасението е в частната инициатива, но никой, включително президентът, не смееше открито да се обяви за тази доскоро анатемосвана концепция. Затова на пазара се появяваха само стари и увехнали зеленчуци, при това епизодично, в зависимост от капризите на тромавата колхозна система.

Историята недвусмислено доказваше, че всяка структурна реформа в Русия е била свързвана с огромни политически рискове. Затова управниците винаги са предпочитали бездействието, либерализацията във всяка област неизменно е била следвана от безумни ограничения.

За американците подобен сценарий е невъзможен, но руснаците го приемат като нещо напълно естествено. Никой не очаква подкрепа от тромавия държавен апарат, всички безропотно посрещат трудностите, приемат ги за неизбежни като дългите и сковаващо студени зими… Там, където надеждата проблесне, идва и най-тежката депресия. Придружена от рязък скок в употребата на алкохол, който единствен затопля тялото, блокира мозъка и унищожава последните остатъци от волята…

Ирина се протегна, стана от леглото и зашляпа с боси крака към банята. Както обикновено, топла вода нямаше. Беше свикнала със студените душове, но въпреки това очите й се разтвориха широко от първото докосване на ледената струя, а от устата й излетя неволен вик.

Разтри се здраво с хавлията, после облече чисти дрехи. Държеше ги в дъното на величествения махагонов скрин, който Валери беше донесъл чак от Англия.

Изправи се пред огледалото и внимателно започна да се гримира с американската козметика, закупена от местната „Берьозка“. Това беше веригата от валутни магазини, в които пазаруваха малцина привилегировани граждани, като нея… Имаше дребна, но безупречна фигура, с чудесни твърди гърди, тънка талия и малко, стегнато задниче. Краката й бяха страхотни (благодарение на гените), с издължени, но здрави мускули (все още се упражняваше в балетната зала три пъти седмично, макар че отдавна престана да мечтае за професионална кариера — най-съкровеното желание на майка й). Чертите на лицето й бяха правилни, с топли кадифени очи, изящно носле и пълни, чувствени устни. Блестящочерната й коса беше подстригана шокиращо късо, но това не й пречеше да се чувства добре. Общо взето беше от малкото жени, които са напълно доволни от външния си вид…

Валери Денисович Бондасенко седеше в кухнята, наведен над незаконно внесения портативен компютър „Тошиба лаптоп 5200“. Хитроумните японци бяха решили проблема с обемистия монитор, заменяйки го с плосък, запълнен с плазмен газ екран. Резервният комплект батерии беше особено ценен за Валери, тъй като никой в тази страна не можеше да предвиди кога ще спре токът.