Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Ирина надникна зад рамото му и видя готварската рецепта, изписана върху цветния екран. Устните й леко докоснаха ухото му.

— Свършвам — разсеяно промърмори Валери. Беше огромен мъж с месести рамене на борец и силни ръце на работник. Ирина изпита истински ужас при първия им сексуален контакт. Лицето и гласът му бяха не по-малко заплашителни от тялото, когато беше разгневен, Ирина имаше чувството, че е в центъра на стихиен тайфун…

Тогава, при първата им среща, тя изобщо не искаше да спи с него. Отстъпи просто от страх, тъй като не можеше да си представи как ще му откаже. Срещнаха се служебно, както стават повечето срещи в този град. Тя присъстваше на някакво задължително заседание, но мислите й бяха далече, насочени към тихата, кънтяща утроба на любимата й църква „Архангел Гавраил“…

Валери Бондасенко я подбра както американските каубои подбират своите говеда и ги водят към кланицата. Представа за този акт Ирина получи от нелегално внесената, книжка с меки корици, носеща заглавието „Самотният гълъб“, която непрекъснато препрочиташе.

Валери прояви добро възпитание, беше дори чаровен. Но под маската на доброто възпитание ясно се долавяше бруталността. Там дремеше един друг Бондасенко — опасният политически лидер, който решително смаза сепаратистките движения в родната си Украйна. Той беше автор на идеята за временен компромис с лидерите на Балтийските републики. Идея, която направи възможно ликвидирането на сепаратизма в Украйна… Говореше се, че всяка стъпка на Бондасенко е предварително обмислена, част от солидна обща стратегия. Ирина беше достатъчно интелигентна, за да си зададе въпроса какво може да иска от нея човек като Бондасенко.

Даваше си съвсем ясна сметка, че е прелъстена, но това не означаваше край на процеса. Валери винаги постига това, което иска — такова беше всеобщото мнение за него. Поиска да има Ирина и я получи. Тя просто не притежаваше достатъчно политическа власт, за да му се противопостави. Никой не притежаваше такава власт… Въпреки това мигът беше тъжен — един от най-тъжните в живота й. Никога досега не бяха я отмъквали по такъв недвусмислено брутален начин, никога не бяха я лишавали от избор… Седнала гола на ръба на леглото, тя отправи безмълвна молитва към Бога. Искаше просветление, искаше да получи онази морална сила, която би й помогнала да устои… После избърса самотната сълза от бузата си и легна до него. От тялото му се излъчваше топлината на пещ…

Беше убедена, че ще я смачка. Но с изненада установи, че Валери Бондасенко е нежен и пламенен любовник. Мъжът под чаршафите сякаш нямаше нищо общо с онзи, който властва в Кремъл и с лекота отстранява всеки, проявил глупостта да се изпречи на пътя му.

В душата й потрепна надежда. Не го намрази за безцеремонния начин, по който я направи своя любовница. Остави се да потъне в огнената пещ на страстта му и скоро откри, че ще има своите малки радости в нея. Въпреки неизбежното чувство на тъга и самота, което я обземаше в края на сексуалния контакт… Чувство, което изпитваше не само с него, но и с всичките си досегашни любовници.

Една нощ, по време на поредния акт, Ирина изведнъж откри ново измерение на връзката си с този мъж. Времето навън беше ужасно, суграшицата блъскаше в стъклата, вятърът пееше тъжната си песен… Той все още беше вътре в нея — твърд и горещ. Дишаха тежко, ударите на сърцата им се сливаха в странен синхрон.

— Ще ти призная нещо — тихо прошепна тя. — Никога не съм се чувствала толкова добре с друг човек в леглото… — протегна ръка и отмести влажния кичур коса от челото му. — Вероятно не си даваш сметка колко много плашиш околните… В онази първа нощ аз бях направо като парализирана… Исках да ти откажа, но просто нямах сили… Страхувах се, че още на следващата сутрин ще бъда без работа…

— Не те ли привличах, поне мъничко?

— Разбира се, че ме привличаше… Но… Всъщност това вече е без значение. Тогава просто сторих това, което поиска от мен… Точка. Единственото ми опасение беше, че няма да си доволен от моето представяне. Но след това…

— След това какво?

— След това започнах да откривам един друг, съвсем различен Валери Бондасенко — отвърна Ирина. — Човек, когото познавам само аз… Това ме накара да се почувствам, как да кажа… специална… Защото сред огромното море от жени в Москва си избрал именно мен…

— Това ли е всичко, което искаш да признаеш? — усмихна се Валери.

— Не — тихо отвърна Ирина, заслушана в ударите на сърцата им. — За миг изпитах усещането, че твоята сила се прелива в мен. Не като отражение или влияние, а истинската ти сила… Глупаво, нали?