Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Двамата забиха очи във фалшивите дипломатически паспорти, които Тори и Ръсел получиха от токийския офис на „Алеята“. Същото вече бяха сторили съветските „съветници“ на летището в Улан Батор — първата им спирка за дозареждане с гориво. Документите бяха напечатани предварително, в съответната служба на Държавния департамент, за пускането им в циркулация трябваше само да се добавят имената и снимките, скрепени със съответните печати.

Двамата съветски представители разиграха цяло шоу. Преписаха, дословно съдържанието на паспортите, шепнеха си, хвърлиха тежки погледи към Ръсел. Но очите им непрестанно се местеха към краката на Тори. Накрая, очевидно притеснени от любопитството си, те им върнаха паспортите и пристъпиха към проверка на екипажа. Напуснаха самолета четиридесет минути по-късно, хвърляйки заканителни погледи към Ръсел и доста по-нежни към краката на Тори.

— Гадни копелета — даде мнението си тя.

— И ти ще приличаш на тях, ако в задника ти цял ден е забито дулото на калашник — усмихна се Ръсел. Изчака вратичката да се затвори, после загрижено поклати глава. — Все още се тревожа от начина, по който Бърнард се е забъркал в тази каша… Ако действително няма пръст в контрабандата на Хитасура, за разлика от теб аз не съм много убеден, че е чист в това отношение, възниква логичният въпрос от къде, по дяволите, си е осигурил средствата за закупуване на ядрените оръжия? Бас държа, че онези тримата от комбината не му ги дават даром, същевременно съм сто процента сигурен, че той не използва парите на „Алеята“… Колкото и да е умен, няма начин да отмъкне чак такива суми от бюджета, без това да ми направи впечатление…

— Уместен въпрос — съгласи се Тори. — Не съм се замисляла върху него, но веднага мога да кажа, че парите не идват нито от Кои, нито от Хитасура… Бърнард не е бил в течение на финансовите машинации на Хитасура, двамата с теб го познаваме достатъчно добре, за да сме сигурни и в обратното…

Ръсел я погледна, на лицето му се изписа замислено изражение.

— Знаеш ли, аз едва ли някога ще разбера какво се случи между теб и Кои… Каква връзка би могла да съществува между вас? Честно казано, тръпки ме побиват, като си представя, че имате общи неща…

— О, Ръс! В характера на Кои имаше черти, за които дори не подозираш.

— Кои беше хладнокръвен убиец.

— Аз също.

— Тя е изпитвала наслада да изтезава Деке.

— Тук вече грешиш. Изтезавайки Деке, тя е изтезавала себе си. Мразела, е това, което върши, но се е чувствала прокълната… За нея омразата на околните е била нещо съвсем в реда на нещата. Такъв човек не бива да бъде мразен, той има нужда от състрадание…

— Но някой трябваше да я спре, в противен случай и други щяха да последват съдбата на Деке…

— Аз я спрях, Ръс — очите й настойчиво се забиха в неговите. — И се почувствах добре, тъй като успях да го сторя, без да прибягвам до насилие…

— Това е ясно, но…

— Виж какво, Ръс… В душата на Кои властваха демоните. Може би не точно тези, които властват в душата на Бърнард, но достатъчно близки до тях… Нима мислиш, че Бърнард е по-малко вманиачен от Кои? Единствената разлика е, че Бърнард успява да живее със своите демони, докато Кои предпочете смъртта.

— Но ти не допускаше ли, че с течение на времето тя щеше да се превърне във втора Фукуда?

— А в какво ще се превърне с течение на времето Бърнард Годуин? Можеш ли да дадеш точен отговор на този въпрос? Не? Е, добре, аз ще ти помогна… Бърнард е не по-малко хладнокръвен убиец от Кои!

— Но мотивите му са толкова алтруистични, че…

— Мислиш като чиновник! — прекъсна го Тори. — Като директор на „Алеята“. Тук мотивите нямат никакво значение, тук на преден план излизат моралните качества. Кои поне имаше доблестта да се изправи с лице към това, в което се беше превърнала…

— И сложи край на живота си — поклати Глава Ръсел. — Не разбирам морала на човек, който предпочита смъртта пред живота…

— Тук предпочитанията нямат нищо общо — отвърна Тори и очите й гневно проблеснаха. — Смъртта беше единственото изкупление на греховете й. Прибягвайки до ритуала на „сепуку“, Кои пречисти душата си. Слагайки я на една плоскост с Бърнард, аз без съмнение ще призная, че е постъпила правилно…

Ръсел стана на крака и промърмори:

— Тези приказки за смъртта ми докарват клаустрофобия!

Обърна се и тръгна към кабината на пилотите.

Тори извърна глава към илюминатора, но очите й не виждаха нищо.

— Господи! — отчаяно въздъхна тя. — Как може да е толкова тъп и едновременно с това толкова проницателен?