Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Както съм си въобразил и онзи цвят между звездите, а? — лицето на Героя беше съвсем близо, във въздуха се разнесе острият аромат на карамфил и нещо друго… — Цветът на Бога? — очите му блестяха като стоманени сачми, твърди и безкомпромисни. — Може би всичко е сън, другарю? Подготовката ми, полетът на „Один-Галактика II“, облъчването, смъртта на Менелай… — ръцете му бавно се разпериха. — И всичко това… Сградата, басейнът, Арбат, ти…

Ако бях привърженик на крайния субективизъм, без съмнение щях да ти кажа, че е именно така, Волков… Но опитът ме принуждава да се държа далеч от всякакъв субективизъм… Аз не съм сам. Човекът не е сам…

Тих и странно омекотен, гласът му сякаш се превърна в могъща камбана. Тътенът й изпълваше пространството над водата с блестящи искри дълго след като той беше замлъкнал.

Марс не можеше да издържа повече. Изпита необходимост от установяване на контрол над този разговор, да го превърне в разпит. Само по този начин щеше да се успокои.

— Трябва да ти съобщя нещо неприятно, Одисей — тръсна глава той. — Дойде време да сложим край на достъпа ти до секретна информация от всякакъв вид! — наблюдаваше лицето на Героя за евентуална реакция, в паметта му обаче се появи едно друго лице — лицето на Наташа Маякова в момента, в който й съобщи, че пътува за „Любянка“. „Жалко, че не мога да откарам там и тоя тип“, въздъхна в себе си. Но подобно нещо беше напълно немислимо — то би означавало бунт на всички космонавти, които се обучават в Звездното градче. Прибавен към всички останали прояви на неподчинение, разтърсващи Съветския съюз — стачки, саботажи, националистически вълнения, — подобен бунт би заплашил самата Москва, най-здравата крепост на руската хегемония.

Следователно към Героя трябва да се подхожда меко — най-подходящата роля на Марс Волков.

— Признавам, че през цялото време проявяваш страхотна съобразителност — рече той. — Но и моята си я биваше… В крайна сметка успях да открия източника на твоята незаконна информация.

— И възнамеряваш да ме изолираш, така ли?

„Дяволите да го вземат тоя тип, въздъхна Волков. Нищо не мога да прочета в проклетите му очи!“

— Само временно — каза на глас той. — Мисля, че това е минимално наказание за незаконната ти дейност. Мога да те уверя, че ако строго се придържам към текстовете на закона, би трябвало да ти предявя обвинение в шпионаж! — главата му мрачно се поклати: — Достъп до информацията на КГБ могат да имат само оторизирани личности вътре в самата организация!

— Да разбирам ли, че това изключва членовете на правителството? — попита Героя.

— Няма да обсъждаме тънкостите на съветската вътрешна политика! — повиши тон Марс, после срещна очите на Героя и веднага съжали за гневното си избухване. Беше позволил да го подведат.

— Очевидно съветската вътрешна политика се разминава изцяло с политиката на КГБ — установи с равен глас Героя.

— Само когато това е за доброто на държавата — отвърна Марс. Нова грешка.

— Концлагерите също съществуват за доброто на държавата, нали?

Марс втренчи гневен поглед в безизразното металносиво непроницаемо лице. „Добре, ядно въздъхна той. След като го искаш, ще си го получиш!“

— Държим Наташа Маякова, твоята куриерка! — обяви той.

— „Държим“ вероятно означава, че вече сте я подложили на интензивен разпит…

— Знаем и кой е източникът й на информация — мрачно продължи Марс. — Казва се Валери Денисович Бондасенко. За твое съжаление този източник също ще пресъхне…

— Значи такава била работата, а?

— Да.

— Край на постановките, вече не си добрият чичко, който иска да ме разтовари от преживяните кошмари и да изсмуче всичко, което може…

— Ситуацията се промени поради предателството на Бондасенко — отсече Марс. — Ясно е, че вече…

Изведнъж замълча, смаян и объркан от изражението на Героя. Очите му се бяха извърнали с бялото нагоре, а главата клюмна на рамото му.

Същевременно нещо лепкаво се докосна до глезена му. Изпаднал в паника, Марс рязко ритна, водата наоколо закипя. Помисли, че е Арбат, но в същия момент видя делфина в другия край на басейна.

Извърна се с ужас обратно и срещна погледа на Героя, който очевидно беше започнал да възвръща нормалното си състояние.

— Какво ти стана? — дрезгаво попита Марс.

Героя отвори уста да отговори, но от нея излетяха странни, неразбираеми звуци.

„Наистина се превръща в нещо друго, помисли Марс и косъмчетата на врата му отново настръхнаха. Но в какво?!“