Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Най-добре ще е нищо да не казваш — отвърна Даяна.

— Ха-ха-ха! — разсмя се той, но не злобно. — Чу ли я, Смайлър? — извърна се леко и зад него се показа слабото, тъмнокожо лице на Смайлър, който също се захили и облиза устни, сякаш преглътна нещо вкусно. — Можела и да отговаря. Това ми харесва. До гуша ми дойде от тия празноглави курви, на които обикновено попадам. К’во ще кажеш, момиче, да се чупим от тук двамата с теб и да…

Даяна чу зад гърба си леко щракване; разбра, че Трип извади джобното си ножче. Ала не успя да го използва, защото в този момент огромна черна ръка хвана протегнатата ръка на Окейшо за китката. Окейшо извърна глава.

— Ей!

— К’во става, Али? — изръмжа Бейба.

— Ааа, нищо, амиго. Само си бъбрехме с прекрасната дама.

Той погледна към ръката, обгърнала китката му, но Бейба не само че не я пусна, но я стисна още по-здраво.

— Знаеш ли, Али, аз съм отстъпчив негър. Живей и не пречи и на другите да живеят — тъй искам да изкарам живота си. Ама, да ти кажа, случва се чат-пат да ми се изпречи някой тип и да ме принуди да забравя девиза си — той силно разтърси китката на Окейшо, чиито устни се изкривиха от болка, ала бледите му очи останаха непроницаеми като камъни. — Не обичам лъжците, Али, а ти си точно такъв — лъжец. Чух всяка твоя дума, която изрече преди малко, и нито една не ми хареса. Знаеш ли к’во си мисля? Мисля си, че малко си се поразхайтил. Имаш нужда да поразмислиш в тия студени зимни нощи, тъй че ще ти дам тая възможност. От този момент нататък ти не съществуваш повече за мен. Поувлече се. Върви да си намериш друга връзка, човече, щото повече не те издържам — Бейба премести поглед от Окейшо към Смайлър. — А ти, Смайлър, к’во си се залепил за тоя мръсен епик? Толкова ли ти липсва самоуважение?

— Напротив, брат, имам и то много, уверявам те.

— Тогава кажи на този мръсен епик сбогом. Хайде, човече, искам да го чуя още сега. Ще работиш при мен, Смайлър, но ако първо покажеш, че си мъж.

Междувременно почти всички двойки бяха престанали да танцуват, а останалите се събраха в полукръг, за да наблюдават сцената.

Смайлър огледа гостите; хвърли бегъл поглед към Окейшо, който се бе вторачил в опакото на стискащата го ръка на Бейба, сетне очите му отново зашариха наоколо и се спряха върху Бейба.

— Да-а, друже, вече и аз съм независим като теб.

— Чу ли, Али? — тихо изрече Бейба. — Сега изчезвай от тук. Не ти е т’ва работата да влизаш в приказки с дамите, разбра ли? Иди си при твойта руса уличница, с която спиш от месеци насам. Хайде, човече — и отдръпна ръката си от Окейшо като от прокажен.

Сред настъпилата врява Даяна чу зад гърба са въздишка и гласа на Трип:

— Бейба, друже, печелиш по точки.

— Ами! — възрази Бейба и ги поведе извън центъра на последвалата суматоха. — Не събирам никакви точки. Но няма да позволя на мръсник като него да ми казва кое как е. Свърши вече тая, било к’вото било, загря ли? Просто има някои неща, пред които няма да отстъпя и туйто. Немалко тъпанарски прояви подминавам, особено в бизнеса. Ама на тоя гадняр му се пише лош край в най-скоро време — погледна надолу и видя все още отвореното джобно ножче в ръката на приятеля си. — По дяволите! Ясно ли ти е накъде бия? Трябваше да те изчакам да го накълцаш на салата — Бейба се изхили, прегърна Даяна през рамо и потупа Трип по гърба. — По дяволите всичко! — извика той. — Давайте да се веселим!

Даяна тъкмо спря на разстояние две коли встрани от входа на „Вътрешни линии — запад“ и видя Рубънс да излиза през „магически“ отварящите се врати. Носеше в ръце сак и дипломатическо куфарче от слонова кожа. Добре познатите й лице и походка я накараха да се усмихне.

— Закъсня. Случило ли се е нещо? — попита той, надничайки през отворения прозорец на колата. Беше валяло до преди малко и тя беше вдигнала гюрука.

Даяна се обърна към него и той продължи:

— Премести се. Аз ще карам.

Тя се подчини без никакви възражения и облегна глава на вратата, изчаквайки го да метне багажа си на задната седалка, да обиколи колата и да седне зад волана. После той се наклони към нея, сложи ръка на врата й и я притегли към себе си. Устните му докоснаха нейните, но тя отдръпна глава, за да каже:

— Трябваше да ми оставиш някакъв телефон — и зарови лице в рамото му. Ръцете й го обгърнаха и тя го притисна здраво в прегръдките си. Рубънс разбра, че не бива да казва нищо в този момент. Зад тях свиреха клаксони, профучаваха коли. Беше се захладило.

Най-сетне тя го пусна.