Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

— Крис, Крис…

Със свито сърце Даяна коленичи до леглото; лъхна я неприятна миризма, преди да види петното от повръщано, засъхнало и втвърдено върху долния чаршаф в лявата част на леглото. Тя повдигна обляната му в пот глава в скута си и приглади назад падналата върху очите му коса.

В продължение на една непоносимо дълга и изпълнена с ужас минута я обсеби мисълта, че той е свършил, без да я е познал; но после осъзна, че това се дължи на трудността му да фокусира очите си. Мускулите му бяха опънати, сякаш бе водил продължителна, титанична битка; по тялото му като че ли нямаше грам мазнина — само мускули и кости.

Той опита да размърда устни; кожата им бе напукана и груба. Даяна стана и изтича в банята да му донесе чаша вода. Там завари разхвърляни навсякъде влажни и вонящи кърпи, а по тясната стъклена полица над захабената мивка от бял порцелан, плесенясал и на кафяви петна от течащата с години вода, личаха следи от дамска и мъжка козметика като безпорядъка след полесражение на армия от детски играчки.

Имаше само една мръсна чаша, която едва се крепеше на ръба на мивката. Даяна я изми и я напълни със студена вода. Тръгна да излиза и чу нещо да изхрущява под подметката на ботуша й. Повдигна лежащата на земята кърпа и видя спринцовката и целофаненото пликче с откъснато ъгълче. Нямаше нужда някой да й казва какво съдържа пликчето; тя го вдигна и го пъхна в джоба си.

Отначало Крис с мъка отпиваше от чашата, но очевидно беше чудовищно обезводнен. Както придържаше потната му глава и наблюдаваше конвулсивните движения на гърлото му, тя се питаше как ли е могло да му се случи това за толкова кратко време, какво ли е правил тук, в Ню Йорк. „Крия се, Даян.“ Още чуваше думите му по телефона. „Тук съм инког…“ Инкогнито. Но защо?

— Даян…

Тя отвори очи — дори не бе усетила, че ги е държала затворени за известно време.

— Тук съм, Крис.

— Значи дойде — гласът бе писклив шепот; явно че му представляваше трудност да изговаря дори и къси изречения.

Почувства как тялото му се напрегна, вадя очите му да се отварят широко и навреме се отдръпна от него. Той изведнъж се надигна до седнало положение, обърна се настрани и повърна всичката течност. За миг цялото му тяло се разтърси от спазми, които постепенно стихнаха и Даяна му помогна да легне отново. Тя посегна към телефона.

— Ще повикам лекар.

Но успя само да вдигне слушалката и чу силния му вик:

— Не! — пръстите му с изненадваща сила обгърнаха китката й. — Само това не.

— Тогава някой от групата. Силка не дойде ли с теб?

— Недей — продължи той — да викаш никого.

— Крис, какво ти се е случило?

Очите му я гледаха тъпо.

— Не знам.

Тя го хвана за раменете и леко го разтърси.

— По дяволите! Много добре знаеш! — извади целофаненото пликче и го размаха пред очите му. — Каква е била тая гадост?

Той извърна глава от нея. Костеливите му гърди тежко се надигаха и спадаха. Устните му промълвиха нещо.

— Какво? Какво каза? — тя изкрещя тъй силно, че той подскочи.

— Знам какво е — сопна й се Крис. — Хероин, вероятно долнопробен — мускулите му отново се изпънаха и Даяна помисли, че пак му се повдига. — Чиста проба боклук. Не знам. Не ми се е случвало досега — беше свил ръце в юмруци, бели и стегнати; ноктите се забиваха в плътта на дланите му. За миг й се стори, че щеше да види и как сърцето му пърха под бледата кожа на ребрата. — Трябва да направиш нещо… — стисна очи от болка. — Чувствам как всичко се затваря…

— Какво точно?

Тялото му се изви нагоре, устните му се разтеглиха неволно и разкриха стиснатите зъби. Приличаше на съживил се скелет.

— Удряй, удряй ме, Даан — успя да промълви мъжът. — Трябва… трябва да го направиш.

После припадна. Тя мигом сложи ухо на гърдите му. Нищо. Никакъв пулс.

— Господи! — възкликна Даяна.

Бързо скочи на леглото и възседна тялото на Крис. Вдигна дясната си ръка, сви юмрук и с всичка сила го заби право в областта на сърцето. Преброи пет удара, после още толкова, като пъшкаше от напрягане. Изчака. Нови пет удара. Все едно че удряше по мъртво месо.

Наведе се над гърдите му и се вслуша. Нищо.

— Хайде, по дяволите! Не умирай в ръцете ми!

Изправи се и отново започна да го удря над сърцето. Всеки удар отекваше в ушите й като огромен тимпан. От челото й потече пот, която щипеше очите й и тъжно капеше върху бледата му кожа. Леглото скърцаше ритмично, силно, сякаш двамата се любеха.

— Хайде, хайде, хайде… Крис, не прави така… хайде, хайде, хайде…