Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Неволно гласът й зазвуча като молитва — молба към него, но и стимул за самата нея да не се предава, да не спира, докато има дори искрица надежда. Ала докато секундите се разтегляха в минути, а минутите неспирно се увеличаваха, каквато и надежда да бе таила в сърцето си, тя започна да се изпарява и Даяна се улови, че, както го удряше, сълзите й напираха и тя неудържимо се разплака. В този момент мразеше себе си, мразеше и Крис, задето постъпи така с нея, задето има нахалството да я разкара чак до тук в четири часа сутринта, само за да отлети от нея като птица.

— Проклет да си! — изкрещя тя. — Събуди се!

И той се събуди. Като с магическа пръчка, като по чудо клепките му трепнаха, сякаш сънуваше и през сълзи Даяна видя, че очите му се вторачиха в нея, почувства как огромните му, мускулести гърди задигнаха тежко, сякаш не им стигаше въздух.

Тя спря да го удря и се разплака още по-силно.

— О, Крис… О, Крис… вече мислех, че си умрял, копеле такова!

Той премига, отвори уста, затвори ги и промълви:

— И аз така помислих. Наистина… Даян… не спирай…

— Какво?

— Не бива още. Трябва да продължиш… докато не се увериш, че няма да припадна отново — клепките му пак затрепкаха, сякаш умора ги налягаше. — Недей… не ме оставяй под… следващия път, Даян… няма… няма да се събудя… повече…

Даяна отново се изправи с дълбока въздишка, сви двете си ръце в юмруци и го удари. Той потрепери от двойния удар и тя ахна от уплаха. Ала продължи да го удря и този път очите му изведнъж се отвориха. Не беше в състояние да говори, но докато го удряше, той я гледаше с онзи негов нежен, любящ поглед, който сякаш никога нямаше да изчезне. И тя искаше да го вижда, имаше нужда да вижда този поглед повече от всичко на света. Знаеше, че това е единствената спасителна нишка и че докато продължаваше да я гледа така, той щеше да се бори, защото нямаше да се изплъзне без борба.

Даяна започна да нанася удари върху татуировката на ръката му, в гърдите, в корема, бедрата, хълбоците, дори във врата му. И след всеки удар той изръмжаваше като животно. Напрегнатото му тяло се гърчеше под ударите й. Кожата му, бяла като мляко, бледа като порцелановата мивка в банята, изглеждаше прозрачна като книжна салфетка.

Когато видя как сините му вени запулсираха, докато се разширяваха и се надигаха към повърхността, тя затвори очи. Парещи, горчиви сълзи се процедиха през затворените й клепачи и дишането й се затрудни. Захлипа, както го удряше и това като че ли й вля нови сили, за да продължи. По едно време й се стори, че повече не беше нужно да се засилва. Юмруците й, прорязващи въздуха, бяха всъщност безтегловни, а се забиваха в него като тежък чук.

Докато се изправяше и навеждаше, изправяше и навеждаше неумолимо, подобно на прилива и облива, тя се чувстваше като носителка на живот.

Цялата стая избеля като стара снимка, изложена на слънчева светлина. Сега бяха само двамата, сключени в ужасна прегръдка, много по-интимна от любовната, свързани със странна по рода си пъпна връв. Вече не съзнаваше, че се люлее в ритъм, че мисли, че диша дори.

Времето сякаш беше спряло. Лепкава пот се стичаше по тежко дишащите им тела, отворените уста на Даяна се задъхваха за въздух.

Със силен вик Крис се опита да я отмести от себе си и се замята в леглото. Но тя не спираше ритмичните си удари. Тогава, с невероятно усилие, той се изви на една страна и започна да повръща.

Силен стон се изтръгна от него.

— Крис, Крис, Крис…

И нямаше спомен откъде е намерила сили да се изправи, да слезе заднешком от вонящото легло, да задърпа Крис, докато го прекатури на пода, после да го тътри и през ниския праг да го вкара в банята; да изрита проклетите кърпи, тежки като бетонни блокове, й да го претърколи във ваната. Слепешката тя се протегна и отвъртя докрай крана на студената вода. Чу силната струя, шуртенето на пръските и изплашено извика, когато той изсумтя и седна. После, без да му мисли, влезе под душа при него.

— Проклетата вода е адски студена!

И той понечи да излезе, но Даяна го бутна обратно.

— Постой така — каза тя, — поне за малко.

Трябваше да се надвиква със съскащата силна струя, която се изливаше върху тях. И двамата трепереха, настръхнали от студ. Даяна обгърна с ръце главата му и я залюля, притискайки я в гърдите си.

— Говори ми — рече тя. — Не искам да заспиваш сега.

— Не мога — той се закашля, задавен от водата, и пак изсумтя. — Не мога да си подредя мислите.

— Опитай все пак, да те вземат дяволите! Какви ги търсиш в тая миша дупка?