Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Боунстийл се отдалечи от Даяна и застана до прозореца с поглед, отправен към вихрените облаци от мъгла, които закриваха върховете на дърветата и затъмняваха небето.

— Какво ли е това чувство? — каза Даяна, извръщайки се към него. — Ще ми се да знам, какво изпитва човек, когато убива някого.

— Абсолютно нищо — отвърна Боунстийл с поглед, далеч оттук. — Защото така ти идва отвътре. Гневът и… ужасът, че ти самият можеш да бъдеш убит, потушават всякакво друго чувство. Аз не съжалих, че убих онзи гад. Разчувствах се, когато трябваше да съобщя на Глория, че съпругът й от две седмици вече никога — няма да се върне у дома. Така че не изпитваш нито желание, нито някакво чувство. Само една празна черна дупка, която трябва да прескочиш, за да можеш да продължиш да живееш.

Даяна се приближи до него.

— Жан-Карлос казва, че не бива да се замисляш, когато натискаш спусъка.

Боунстийл се обърна с гръб към мъглата.

— Кой е тоя Жан-Карлос?

— Който ни обучава как да боравим с оръжие. Кубински емигрант, избягал от Моро Касъл.

Мъжът седна в края на светло кремавото канапе и сложи ръце в скута си. Изглеждаше много уморен.

— Знаеш ли, отдавна живея в Лос Анджелис, но все още не съм престанал да се изненадвам на опасния начин, по който този град превръща реалността във фантазия — той поклати глава. — Обучават ви как да боравите с оръжие.

— Точно така. С пистолети, с ножове…

— За бога, чуваш ли се какво приказваш! — избухна той и скочи на крака. — Остава да ми кажеш, че наистина умееш да боравиш с тях.

— Използваме истински пистолети.

— Има си хас! Разбира се.

Той се наведе и отвори едно чекмедже на абаносовата масичка. С бързо, ловко движение на китката си извади от твърдия, кожен кобур 38-калибров служебен пистолет и го подхвърли на Даяна без предупреждение.

Тя извика от изненада, ала уроците на Жан-Карлос веднага си казаха думата и ръката й улови оръжието без следа от непохватност. Пръстът й беше на спусъка.

— Ти да не полудя? — кипна тя. — Това чудо е заредено!

— Предпазителят е спуснат.

Гласът му беше безизразен и Даяна разбра, че го е изненадала. Вероятно е очаквал тя да изпусне оръжието или изплашена да отскочи настрани.

— Упражнявали сме се с този вид пистолети — каза Даяна. — Знам как да го използвам.

— Добре.

Той се приближи до нея, хвана я за ръката и я поведе навън от къщата през задната врата. Времето беше топло и влажно. Не подухваше никакъв ветрец. Боунстийл посочи с пръст пред тях.

— Виждаш ли онази бреза?

Даяна преглътна и кимна.

— Дотам е… няма и двайсет метра. Опитай да улучиш чатала на дървото, което е на височината на очите — той вдигна предпазителя. — Хайде, да те видим как стреляш.

Даяна застана срещу брезата и, както я бе учил Жан-Карлос, разкрачи леко крака. Стегна коленете си, хвана пистолета с две ръце и го насочи напред. „Когато имаш мишена с размер на човек, беше й казал Жан-Карлос, не е необходимо да ползваш мерника, цевта е достатъчна.“

Тя натисна спусъка и оръжието гръмна. То подскочи нагоре в ръцете й, но краката й не помръднаха от земята.

— Не — присви очи към дървото Боунстийл, — не улучи. Няма никаква следа. Хайде, продължавай. Опитай пак.

Даяна свали по-ниско пистолета и използвайки цевта за мерник, се приготви за отскачането на оръжието. Отново се прицели, много внимателно.

— Хайде де! — кресна Боунстийл. — Ако някой е насреща ти, нямаш никакво време!

Тя стреля и почти в същото време чу изсвистяването на рикошета. Двамата се приближиха до дървото и Боунстийл сложи палец в дупката върху белия ствол, направена от куршума на Даяна. Намираше се на около три сантиметра под и вдясно от чатала.

— Доста добре — рече Боунстийл, като взе оръжието от ръката й и я поведе обратно към мястото, откъдето бе стреляла.

Когато тя застана до него, той се обърна рязко и наведнъж изстреля останалите четири патрона, без дори да се прицелва. Не беше нужно Даяна да отива до дървото, за да види резултата — от мястото на стрелбата се виждаше, че изстрелите са попаднали точно в основата на чатала.

— Е, успя да се изперчиш.

— Нее — провлече той глас, докато отваряше празния патронник, за да презареди пистолета. — Исках само да ти покажа разликата — затвори барабана и спусна предпазителя. — Но не мога да не призная, че си се занимавала много по-сериозно, отколкото си мислех. Само гледай да не объркваш реалността с фантазията. Това, за което са те обучили, е за част от филм. Докато аз съм обучен за улицата.