Кен Фоллетт - Третият близнак

От израза на журналистите Джийни разбра, че ги води натам, накъдето искаше. Бърз поглед към подиума й даде да разбере, че Пруст прилича на буреносен облак, а Престън Барк изглежда така, сякаш всеки момент ще получи удар.

Горе-долу по това време г-н Оливър трябваше да влезе с Харви и всички да видят, че той и Стив си приличат като две капки вода. А също и с Джордж Дасолт и, дай боже — с някои от останалите. Но от тях нямаше и следа. Не ми закъснявайте точно сега! — помоли се Джийни.

— Всички може би ще си помислите, че са близнаци — продължи тя. — Всъщност те наистина имат еднаква ДНК, но са родени от осем различни майки. Аз се занимавам с изучаване на близнаци и именно загадката с различните майки на близнаците привлече вниманието ми към тази срамна история.

Вратата на залата изведнъж се отвори с трясък и Джийни вдигна глава, очаквайки да види някой от клонингите. Но вътре се втурна Берингтън. Задъхано, сякаш беше тичал, той извика:

— Дами и господа, тази дама е обхваната от нервен пристъп и неотдавна е уволнена. Работеше по проект, финансиран от „Дженетико“, и има зъб на фирмата. Охраната на хотела току-що арестува неин съучастник в една от стаите на хотела. Моля ви, имайте още малко търпение, докато изведем тази личност от сградата, и след това пресконференцията ни може да продължи.

Джийни бе попаднала в собствения си капан. Къде бяха г-н Оливър и Харви? И какво е станало със Стив? Речта и листовките й нямаха никакво значение без доказателства. Имаше на разположение само няколко секунди. Нещо се бе объркало ужасно. Берингтън бе осуетил целия й план.

В залата влезе униформен служител от охраната на хотела и заговори нещо на Берингтън.

В отчаянието си Джийни се обърна към Майкъл Мадигън. На лицето му бе застинало студено изражение — явно беше човек, който не обича да смущават гладкия ход на организираните от него неща. Въпреки това тя опита.

— Виждам, че съдебните документи са пред вас, господин Мадигън — каза тя. — Не мислите ли, че трябва да проверите тази история, преди да ги подпишете? Просто предположете, че съм права и си представете за колко пари могат да ви осъдят тези осем майки.

Мадигън каза меко:

— Нямам навика да вземам бизнес решения, базирани върху клевети, подхвърлени от откачили жени.

Журналистите се разсмяха и Берингтън доби по-уверен вид. Охраната се приближи към Джийни.

Тя се обърна към публиката:

— Надявах се да успея да ви покажа двама или трима от клонингите за доказателство, но… те не дойдоха.

Журналистите отново се разсмяха и Джийни разбра, че всичко е свършило. Беше загубила.

Охраната я хвана здраво за ръката и я побутна към вратата. Можеше да се съпротивлява, но нямаше смисъл.

Мина покрай Берингтън, той нагло й се усмихна. Очите й се напълниха със сълзи. Преглътна ги с усилие и вирна глава. Вървете по дяволите, помисли си, един ден ще разберете, че съм била права.

Зад гърба си чу Карен Биймиш да казва:

— Господин Мадигън, бихте ли имали нещо против да продължите?

Джийни и охраната тъкмо наближиха вратата, когато вътре нахълта Лайза.

Джийни ахна — зад гърба й пристъпваше и един от клонингите.

Това навярно бе Джордж Дасолт. Но един не бе достатъчен — трябваха й поне двама, за да докаже твърденията си. Ех, ако сега се появеше Стив или г-н Оливър с Харви…

Но изведнъж в залата влезе още един клонинг. Сигурно беше Хенри Кинг. Джийни се отскубна от охраната и изкрещя:

— Вижте! Ето, гледайте!

Докато крещеше, в залата влезе трети клонинг. Черната му коса й подсказа, че това е Уейн Статнър.

— Уверихте ли се? — кресна отново Джийни. — Ето ги! Абсолютно еднакви са!

Всички камери насочиха обективите си от подиума към новодошлите. Заблестяха светкавици и фотографите се спуснаха да запечатат събитието.

Джийни подкани тържествуващо журналистите:

— А сега ги питайте за родителите им! Това не са трима близнаци. Родени са от три различни майки. Питайте ги! Хайде, какво чакате!

Разбра, че говори много развълнувано и направи усилие да се овладее, но й беше изключително трудно. Няколко репортери, умиращи от желание първи да зададат въпросите си, се приближиха към клонингите. Охраната отново хвана Джийни за ръката, но в момента тя бе в центъра на бързо събрала се тълпа и не можеше да мръдне.

Някъде отдалеч долетя гласът на Берингтън, извисяващ се над шума, вдигнат от репортерите.

— Дами и господа, моля за вашето внимание! — Започна сърдито и продължи раздразнено: — Бихме искали да продължим пресконференцията!