Кен Фоллетт - Третият близнак

Берингтън смръщи вежди изненадано и впери поглед в него.

Стив усети как по челото му избива пот.

— Не може да си го забравил — каза Берингтън и Стив видя надигащото се подозрение в очите му.

— Разбира се, че не съм — отвърна Стив бързо, дори прекадено бързо, защото чак сега му стана ясно, че е загубен.

Сенаторът Пруст се бе заслушал в разговора им. Берингтън настоя:

— Кажи тогава останалата част. — Стив видя как той хвърли поглед на телохранителя на Пруст и младият мъж забележимо се напрегна.

В отчаянието си Стив изтърси:

— До след минута в Калкута.

Последва гробна тишина.

Най-после Берингтън каза:

— Добре го измисли. — И се засмя.

Стив се отпусна. Играта сигурно е била такава — всеки път да измисляш нов отговор. Той благодари на щастливата си звезда. За да скрие облекчението си, се извърна встрани.

— Хайде, време е — подкани организаторката.

— Оттук — каза Пруст на Стив. — Не искаш да излезеш на сцената, нали? — Той отвори една врата и Стив пристъпи през прага й.

Това обаче се оказа тоалетна. Стив се обърна назад:

— Не, това е…

Телохранителят на Пруст бе плътно зад него. Преди Стив да е разбрал какво става, младият мъж го бе вкопчил в здрав полунелсън.

— Само да гъкнеш, и ще строша шибаните ти ръце — изръмжа той.

Берингтън влезе в тоалетната след телохранителя. Джим Пруст го последва и затвори вратата.

Телохранителят държеше момчето здраво.

Кръвта на Берингтън кипеше от гняв.

— Гадно лайно такова! — изсъска той. — Кой си? Стив Логън, предполагам.

Момчето се опита да продължи да се преструва:

— Тате, какво ти става?

— Стига, играта свърши… казвай сега къде е синът ми.

Момчето не отговори.

Джим се намеси:

— Бери, какво, по дяволите, става?

Берингтън се опита да се успокои.

— Това не е Харви — каза той на Джим. — Това е някой от другите, вероятно момчето на Логънови. Сигурно се представя за Харви от снощи. Харви навярно е заключен някъде.

Джим побледня.

— Това означава, че разказът му за намеренията на Джийни е неверен!

Берингтън кимна мрачно.

— Може би планира някакъв вид протест на пресконференцията.

Пруст изпъшка отчаяно:

— Мамка му, пред телевизионните камери!

— Точно същото бих направил, ако бях на нейно място. А ти не би ли го сторил?

Пруст се замисли за момент.

— Мадигън дали ще запази спокойствие?

Берингтън поклати глава.

— Не бих могъл да кажа. Би изпаднал в доста глупаво положение, ако отложи сделката в последния момент. От друга страна пък, би изпаднал в още по-глупава ситуация, ако плати сто и осемдесет милиона долара за фирма, на която предстои да бъде съдена и да й бъде отнет и последният цент. Може да постъпи по един от двата начина.

— Тогава трябва да намерим Джийни Ферами и да я спрем!

— Може да е дошла и да се е регистрирала в хотела. — Берингтън грабна телефона, поставен на плота до мивката. — Обажда се професор Берингтън Джоунс от пресконференцията в зала „Риджънси“ — каза той с внушителна интонация. — Очакваме доктор Ферами. Да знаете в коя стая е отседнала?

— Съжалявам, но нямаме право да казваме номерата на стаите, сър. — Берингтън се накани да избухне, но тя бързо добави: — Искате ли да ви свържа?

— Да, разбира се. — Той чу сигнала свободно. След малко отговори глас, който като че ли принадлежеше на възрастен човек, и Берингтън заговори: — Прането ви е готово, господин Бленкинсоп.

— Не съм давал никакво пране.

— О, съжалявам, сър, кой номер е вашата стая? — Затаи дъх.

— Осемстотин двайсет и едно.

— О, а на мен ми трябваше осемстотин и дванайсет. Хиляди извинения.

— Няма нищо.

Берингтън затвори.

— В стая осемстотин двайсет и едно са — каза той възбудено. — Обзалагам се, че Харви е с тях.

— Пресконференцията всеки момент ще започне — напомни Пруст.

— Може би закъсняхме. — Берингтън се поколеба, разкъсван между два огъня. Никак не му се искаше да отлага сделката и със секунда, но трябваше да разбере какво възнамерява да прави Джийни. След кратко обмисляне той продължи, обръщайки се към Джим: — Защо ти не се качиш на подиума с Мадигън и Престън? А през това време аз ще направя всичко по силите си да намеря Харви и да спра Джийни Ферами.

— Добре.

Берингтън впери поглед в Стив.

— Ще се чувствам по-добре, ако взема охраната ти с мен, но не можем да оставим Стив сам.

Телохранителят се обади:

— Няма проблеми, сър. Мога да му сложа белезници и да го прикова към някоя тръба.