Кен Фоллетт - Третият близнак

Не Берингтън ме е създал, не и вие. Аз сам съм се създал.

Стив се събуди стреснато.

Някой разтърсваше рамото му — мъж с раирана пижама. Беше Берингтън Джоунс. За миг Стив изпита чувство на обърканост, после всичко си дойде на мястото.

— Моля те, облечи се добре за пресконференцията — каза Берингтън. — В гардероба има една твоя риза, която остави тук преди няколко седмици. Мариан ти я изпра. Ела в стаята ми да си избереш връзка. — Той излезе.

Берингтън говореше на сина си като на опърничаво и непослушно дете, даде си сметка Стив, надигайки се от леглото. Всяка дума сякаш означаваше: Не спори, а прави каквото ти се казва. Но този рязък начин на разговор правеше работата на Стив още по-лесна. На такива реплики можеше да се отвръща с едносрични отговори, с които не рискуваше да издаде почти нищо.

Беше осем часът. Той тръгна към банята по шорти, взе душ и се избръсна с еднодневка, която намери в шкафчето над мивката. Вършеше всичко с бавни движения, мъчейки се да отложи момента, в който щеше да се изправи пред Берингтън и да се подложи на риска да разговаря с него.

Увил хавлия около кръста си, Стив се отправи към спалнята, съгласно заповедта му. Берингтън обаче го нямаше там. Отвори гардероба. Връзките ме бяха малко поостарели — на райета, на точки и на разни фигури, всички копринени — нищо по-съвременно. Избра си една на широки райета. Но му трябваше и бельо. Огледа долните гащета на Берингтън. Въпреки че бе много по-висок от него, талията им беше един и същи размер. Избра си сини.

Като се облече, той се стегна да проведе нова атака на измама. Още само няколко часа и всичко щеше да свърши. Трябваше да приспива подозренията на Берингтън само минути след дванайсет, когато Джийни щеше да прекъсне пресконференцията.

Пое дълбоко дъх и излезе. Следвайки миризмата на пържен бекон, той се отправи към кухнята. Мариан беше до печката. С широко отворени очи тя се взря в Стив. Той за миг обаче се паникьоса — ако Берингтън забележеше израза на лицето й, вероятно щеше да я попита какво има, а бедното момиче бе толкова наплашено, че вероятно щеше да му каже. Но Берингтън гледаше CNN на малкия телевизор и не беше от онзи тип хора, които се интересуват от изражението на прислугата.

Стив седна и Мариан му наля кафе и портокалов сок. За да я ободри, той й се усмихна окуражаващо.

Берингтън вдигна ръка за тишина, въпреки че Стив не възнамеряваше да подхваща разговор. Говорителят тъкмо казваше нещо за „Дженетико“: „Майкъл Мадигън, шеф на «Ландсман» за Северна Америка, заяви късно снощи, че предварителните проучвания са завършили със задоволителни резултати и сделката ще бъде подписана публично днес на пресконференция в Балтимор. На франкфуртската борса акциите на «Ландсман» се вдигнаха с петдесет пфенига при котировките рано тази сутрин. Отчетът на «Дженерал Мотърс» за третото тримесечие…“

Звънецът на вратата иззвъня и Берингтън натисна копчето за премахване на звука. После надникна през прозореца:

— Я, долу има полицейска кола.

На Стив му хрумна ужасна мисъл. Ако Джийни се е свързала с Миш Делауеър и й е разказала какво е открила за Харви, полицията може да е решила да го арестува. И как Стив щеше да отрече, че е Харви Джоунс? След като е облечен в дрехите на Харви, седнал е в кухнята на бащата на Харви и яде бухти със сладко, направени от готвачката на бащата на Харви!

Никак не му се искаше да се връща в затвора.

Но това все още не беше най-лошото. Ако го арестуваха сега, щеше да пропусне пресконференцията. И ако никой от другите клонинги не дойде, Джийни щеше да остане само с Харви. А един близнак не доказва нищо.

Берингтън се отправи към вратата.

Стив се обади:

— Ами ако търсят мен?

Мариан изглеждаше така, сякаш щеше да умре всеки момент.

— Ще им кажа, че те няма — отвърна Берингтън.

Стив не можеше да чуе разговора от прага на вратата. Стоеше, без да помръдва, без да яде и пие, напрегнал слух. Мариан бе замръзнала над печката с бъркалка в ръка.

Берингтън се върна.

— Снощи ограбили един от съседите ни — каза той. — Извадили сме късмет.

През цялата нощ Джийни и г-н Оливър пазеха Харви на смени — единият будуваше, а другият почиваше. Въпреки това никой от тях не успя да отдъхне както трябва. Само Харви се наспа, похърквайки тихо през кърпичката.

На сутринта взеха душ също на смени. Джийни облече дрехите, които си бе донесла в куфара — бяла блуза и черна пола, така спокойно можеха да я вземат за сервитьорка.