Кен Фоллетт - Третият близнак

— Майко мила, какво, за бога, става тук? — чу се строг глас.

Камериерката, около шейсет годишна чернокожа жена, бе излязла от стаята.

Г-н Оливър се наведе над главата на Харви и го повдигна за раменете.

— Този младеж попрекали малко с пиенето — каза той. — Повърна всичко върху капака на лимузината ми.

Представя се за наш шофьор, доколкото разбирам, заради камериерката.

— С пиенето ли? — възкликна камериерката. — Повече ми прилича, че е прекалил с биенето.

Обръщайки се към Джийни, г-н Оливър продължи:

— Бихте ли го хванали за краката, госпожо.

Джийни се подчини.

Двамата го вдигнаха, но той се заизвива. Г-н Оливър се направи, че го изпуска, но подложи коляно така, че Харви да падне върху него и да се укроти.

— Внимателно, ще го нараните! — подвикна камериерката.

— Хайде още веднъж, госпожо — каза г-н Оливър.

Отново го вдигнаха и го внесоха в стаята, полагайки го на най-близкото от двете легла.

Камериерката ги последва ужасена.

— Надявам се да не повърне и тук.

Г-н Оливър й се усмихна.

— Как така не съм ви виждал тук по-рано? Забелязвам хубавите момичета, но не си спомням да съм ви срещал.

— Страшно оригинално! — каза тя, но се усмихна. — Не съм ви никакво момиче.

— Аз съм на седемдесет и една, а вие в никой случай не сте повече от четиридесет и пет.

— На петдесет и девет съм. Твърде стара, за да слушам глупостите ви.

Той я хвана за ръката и неусетно я изведе от стаята.

— Хей, знаете ли, аз почти свърших с тия тук. Искате ли да ви повозя малко в лимузината си?

— В оповръщаната лимузина ли? В никакъв случай — изкиска се камериерката.

— Е, ще я измия.

— Вкъщи ме очаква съпруг и ако беше тук да чуе какви ги приказвате, щеше да ви се случи нещо далеч по-лошо, отколкото някакво си повръщане върху капака на колата ви!

— О-о! — вдигна ръце г-н Оливър, правейки се на уплашен. — Не съм искал да ви обидя. — Продължавайки да имитира уплаха, той отстъпи назад в стаята и затвори вратата.

Джийни се строполи на един стол.

— Боже всемогъщи, успяхме — въздъхна тя.

Веднага след като се нахрани, Стив се изправи:

— Ще ми се да си легна.

Искаше колкото е възможно по-скоро да се оттегли в стаята на Харви.

Останалите също наставаха. Пруст глътна остатъка от уискито си и Берингтън ги изпрати до вратата.

Стив видя възможността да се свърже с Джийни. Грабна телефона и набра справки. Телефонът дълго звъня. Хайде, хайде! Най-накрая отговориха и той поиска номера на хотела. Първия път обърка цифрите и му се обади някакъв ресторант. Той отново набра трескаво и накрая се свърза.

— Бих искал да говоря с д-р Джийн Ферами.

Берингтън се върна в кабинета точно когато Стив чу гласа на Джийни.

— Ало?

— Здрасти, Линда, Харви ти се обажда.

— Стив, ти ли си?

— Да, реших да остана у татко. Малко е късничко тепърва да си тръгвам.

— За бога, Стив, добре ли си?

— Трябва да свършим една работа. Нищо сериозно, ще се оправя. Как мина денят ти, скъпа?

— Докарахме го в хотела. Не беше лесно, но се оправихме. Лайза се свърза с Джордж Дасолт. Той обеща, че ще дойде, така че вероятно ще станете поне трима.

— Добре. Тъкмо се канех да си лягам. Но утре се надявам да те видя пак, скъпа.

— Желая ти късмет.

— И аз на теб. Лека нощ.

Берингтън намигна:

— Някоя нова мацка, а?

— Бива я.

Берингтън извади някакви хапчета и ги преглътна с едно уиски. Уловил погледа на Стив към шишето, той обясни:

— Далмейн. След всичко това нещо трябва да ми помогне да заспя.

— Лека нощ, тате.

Берингтън сложи ръце на раменете му.

— Лека нощ, синко — отвърна той. — Не се безпокой, ще се оправим.

Той наистина обича скапания си син, помисли си Стив и за момент изпита чувство на вина, че мами любящ баща.

После се сети, че не знае къде се намира стаята на Харви. Излезе от кабинета и направи няколко крачки по коридора, който според него водеше към спалните. Нямаше представа коя врата е за стаята на Харви. Хвърляйки предпазлив поглед, забеляза, че Берингтън не може да го види от кабинета. Отвори бързо най-близката врата, отчаяно мъчейки се да го направи колкото е възможно по безшумно.

Вратата водеше към голяма баня с душ и вана. Затвори я тихо. До нея имаше килер с хавлии и чаршафи.

Опита вратата насреща. Пред очите му се разкри голяма спалня с двойно легло и огромен гардероб, на чиято дръжка висеше костюм в найлонов плик, току-що взет от химическо чистене. Не вярваше Харви да има такъв костюм. Тъкмо се канеше тихо да затвори вратата, когато гласът на Берингтън едва не го накара да припадне: