Кен Фоллетт - Третият близнак

— В „Плаза“ ли? — Той смръщи вежди в престорено усилие да си спомни. При всички положения имаше само един безопасен отговор. — Ами не си спомням, чичо Престън.

— А може и да съм бил с момчето на сестра ми — каза Барк.

Берингтън се изправи.

— От тая бира пикая като вол — каза той и излезе.

— Пие ми се един скоч — каза Пруст.

Стив веднага се обади:

— Пробвай в най-долното чекмедже на шкафа. Татко обикновено там го крие.

Пруст отиде до шкафа и дръпна чекмеджето.

— Браво, момчето ми! — каза той и извади бутилката и няколко чаши.

— Открих това място още като бях на дванайсет години — продължи Стив. — Оттогава започнах да си пооткрадвам по малко.

Пруст отново избухна в смях. Стив крадешком погледна към Барк. Предпазливото изражение от лицето му бе изчезнало и той се усмихваше.

Г-н Оливър извади огромен пистолет, който бе донесъл от войната.

— Взех го от един немски пленник — каза той. — През ония дни на чернокожите войници не им даваха да се мотаят безцелно с оръжие.

Той седеше на дивана и го държеше насочен към Харви.

Лайза въртеше телефона и се опитваше да се свърже с Джордж Дасолт.

— Ще отида да се регистрирам в хотела и да поразузная малко — каза Джийни.

Тя нахвърля някои свои неща в един куфар, качи се в колата и подкара към хотел „Стауфър“, мислейки как да направят така, че да вкарат вързания Харви вътре, без да привлекат вниманието на охраната.

„Стауфър“ разполагаше с подземен гараж — това бе добре като начало. Тя остави колата там и се качи в асансьора. Той обаче отиваше само до фоайето, а не до етажите. Трябваше да се прехвърля на друг асансьор. Обаче всички асансьори бяха събрани в един коридор, който бе извън видимостта на рецепцията. А за да се пресече коридорът от гаражния асансьор до другите, бяха необходими само няколко секунди. Дали щеше да се наложи да го носят, или да го влачат, или пък той щеше да се съгласи да ходи? Трудно беше да се предвиди.

Тя се регистрира, качи се в стаята си, остави куфара, после веднага излезе и се върна у тях.

— Свързах се с Джордж Дасолт! — посрещна я Лайза възбудено.

— Чудесно! Къде е?

— Намерих майка му в Бафълоу и тя ми даде номера му в Ню Йорк. Той е актьор и играе в някакъв петокласен театър.

— Ще дойде ли утре?

— Да. „Готов съм на всичко за реклама“, каза ми той. Уредих полета му и казах, че ще го чакам на летището.

— Но това е прекрасно!

— Ще имаме трима клонинги. Страхотно ще изглеждат по телевизията.

— Ако успеем да вмъкнем Харви в хотела. — Джийни се обърна към г-н Оливър. — Можем да избегнем главния вход, като влезем през подземния гараж. Гаражният асансьор се качва само до приземния етаж. Трябва да слезете там и да се прехвърлите на друг. Вратите на асансьорите не се виждат добре от рецепцията.

Г-н Оливър обаче се съмняваше:

— Няма значение, ние трябва да го накараме да се държи спокойно за пет или дори десет минути, докато го качим от колата в стаята. И какво ще стане, ако някой гост на хотела го види, целия овързан? Може да започне да задава въпроси и да извика охраната.

Джийни хвърли поглед на Харви, който лежеше със запушена уста на пода. Очите му живо ги следяха и, разбира се, чуваше всичко.

— Мислих си за това и ми хрумна нещо — рече Джийни. — Можете ли да му вържете краката така, че да може да ходи, но бавно?

— Разбира се.

Докато г-н Оливър се справяше с това, Джийни влезе в спалнята си. От гардероба извади един саронг 12 12 Дълга индийска дамска дреха. — Б.пр. , който си бе купила за плажа, огромен шал за увиване около главата и маска на Нанси Рейгън, която и бяха дали на някакво парти.

Г-н Оливър изправи Харви на крака, но в същия миг Харви замахна по него с двете си вързани ръце. Джийни ахна, а Лайза изпищя. Но г-н Оливър, изглежда, очакваше нападението. Наведе се, избегна удара с лекота и тресна Харви в стомаха с дръжката на пистолета. Харви изохка и се преви, а г-н Оливър го удари още веднъж с оръжието — този път по главата. Харви се свлече на колене, но г-н Оливър пак го изправи на крака. Този път изглеждаше укротен.

— Искам да го облека — каза Джийни.

— Почвай — отвърна г-н Оливър. — Ще стоя до теб и от време на време ще го поочуквам, за да го убедя да ти помага.

С нервни движения Джийни уви саронга около кръста на Харви и го върза като пола. Ръцете й трепереха — никак не й харесваше да е толкова близо до него. Саронгът се оказа доста дълъг и покри краката му до глезените, скривайки парчето кабел, което го спъваше. После омота големия шал около раменете му и го забоде с безопасна игла до китките му — все едно че бе стара жена, прихванала краищата на шала. След това нави една кърпичка на руло, прекара я през отворената му уста и я върза зад главата му. Накрая му сложи маската на Нанси Рейгън, за да я прикрие.