Кен Фоллетт - Третият близнак

— Е, и какво?

— С две думи, искам да съдя клиниката за десет милиона долара и бих искал и ти да се присъединиш към мен.

Последва дълго мълчание.

— Не знам дали не се майтапиш, приятел — обади се най-сетне Ханк, — но дори и да говориш сериозно, аз нямам никакви пари за съдебни процеси.

— Аз плащам всички разходи. Парите ти не са ми нужни.

— Тогава защо ми се обаждаш?

— Защото делото ще добие много по-голяма тежест, ако и ти си с мен.

— Ами тогава пиши ми по-подробно и…

— Точно там е проблемът. Трябва да бъдеш тук, в Балтимор, в хотел „Стауфър“, утре по обед. Организирал съм пресконференция преди делото и искам и ти да дойдеш.

— Че кой ходи в Балтимор? Това да не ти е Хонолулу!

Я по-сериозно, задник такъв! — ядоса са Стив.

— Имаш резервация за полета на US Air в девет и четиридесет и пет от името на Логън. Билетът ти е платен, можеш да провериш в компанията. Просто си го взимаш, като отидеш на летището.

— И ти ми предлагаш да си разделим десет милиона долара?

— О, не, ти ще си получиш лично твои десет милиона.

— За какво ги съдиш?

— Нарушение на договор чрез измама.

— Следвам бизнес и ми се струва, че имаше някакви ограничения за давността. Нещо, което е станало преди двайсет и три години…

— Има ограничения, но те започват да текат от времето на откриване на измамата, а в нашия случай е миналата седмица.

Някъде отзад долетя глас със силен испански акцент:

— Хей, Ханк, стотина клиенти седят и чакат!

Ханк продължи:

— Почна да ми звучи малко по-убедително.

— Означава ли това, че ще дойдеш?

— По дяволите, не. Означава, че ще си помисля, като изляза от работа. А сега трябва да сервирам.

— Можеш да се свържеш с мен в хотела — каза Стив, но Ханк вече бе затворил.

Джийни и Лайза го гледаха втренчено.

— Не знам дали успях да го убедя — каза той унило. — А с какво си изкарва хляба Уейн Статнър?

— Притежател е на нощни клубове. Вероятно има вече десет милиона.

— Значи трябва да изострим любопитството му. Имате ли номера му?

— Не.

Стив се обади на справки.

— Ако е знаменитост, името му няма да е в указателя.

— Може да дадат номера на офиса му. — След секунда обаче се свърза и получи номера. Набра го и оттатък отвърна телефонен секретар. — Здрасти, Уейн, казвам се Стив Логън и може би ще забележиш, че гласът ми е също като твоя. Това е така, защото, ако щеш вярвай, но сме еднакви. Висок съм един и осемдесет и пет, тежа осемдесет и пет килограма и изглеждам точно като теб, само че косата ми е руса. Ето още някои общи неща, които вероятно имаме с теб — нямам нокти на кутретата на краката и когато мисля, почесвам опакото на лявата си ръка с пръстите на дясната. А ето ти и изненада — не сме близнаци. Няколко такива сме. Миналата неделя един от тях е извършил престъпление в УДФ, затова при теб са идвали от балтиморската полиция. И ще се срещнем утре в хотел „Стауфър“ в Балтимор по обед. Знам, че всичко това звучи много странно, Уейн, но се кълна, че е истина. Свържи се с мен или с доктор Джийн Ферами в хотела или просто ела. Ще бъде много интересно. — Той затвори и погледна Джийни. — Е, как е?

Тя вдигна рамене.

— Той е човек, който може да си позволи да задоволи прищевките си. Това вероятно ще го заинтригува. Освен това управител на нощни клубове какво ще прави в понеделник сутринта? От друга страна пък, аз едва ли бих хванала самолета само за това, че на телефонния ми секретар е оставено такова съобщение.

Телефонът иззвъня и Стив автоматично го вдигна.

— Ало?

— Може ли да говоря със Стив? — Гласът беше непознат.

— Стив е.

— Чичо ти Престън е, давам ти баща ти.

Стив не познаваше никакъв чичо Престън. Но преди да се изненада, по телефона се чу друг глас:

— Има ли някой при теб? Тя чува ли, като говориш?

Изведнъж Стив разбра. Изненадата му се смени с изумление и в първия миг той не можа да измисли какво да каже.

— Чакай малко така — рече и покри слушалката с длан. — Май се обажда Берингтън Джоунс! — обърна се той към Джийни. — И мисли, че аз съм Харви. Какво, по дяволите, да правя?

— Импровизирай! — посъветва го тя.

Стив отново доближи слушалката до ухото си.

— Да, Стив е.

— Какво става? Стоиш там вече няколко часа!

— Сигурно…

— Разбра ли какво възнамерява да прави Джийни?

— Да… разбрах.

— Тогава върни се и ни кажи!

— Добре.

— Не си попаднал в някаква клопка, нали?

— Не.

— Предполагам, че досега си я чукал.

— Може да се каже.