Кен Фоллетт - Третият близнак

— Боже мой, значи е вярно!

Стив се изправи.

— Аз съм този, когото посочихте на разпознаването — каза той. — Но това е онзи, който ви нападна.

— Харви се опита да направи с мен онова, което направи с теб — обясни Джийни. — Стив дойде тъкмо навреме и счупи вратата, за да ме спаси.

Лайза се приближи до Харви и дълго се взира в него. После замислено замахна с единия си крак и го ритна в ребрата с носа на ботуша. Той извика и се сгърчи от болка. Ритна го още веднъж.

— Брей! — възкликна тя, клатейки глава. — Ама то било приятно.

Джийни бързо разказа на Лайза какво се бе случило.

— Доста неща са станали, докато съм спала — Лайза бе изненадана.

— Ти си вече цяла година в УДФ, Лайза — каза Стив. — Как така нито веднъж не си виждала сина на Берингтън?

— Берингтън изобщо не общува с колегите си от академичните кръгове. Чувства се твърде голяма знаменитост. Много е възможно никой от УДФ да не е виждал Харви.

Джийни обрисува в общи линии плана за намеса в пресконференцията.

— Тъкмо говорехме, че ще се чувстваме по-уверени, ако и още някой от клонингите дойде там.

— Е, Пер Ериксън е мъртъв, а Денис Пинкър и Мърей Клод са в затвора, но остават още трима — Хенри Кинг от Бостън, Уейн Статнър от Ню Йорк и Джордж Дасолт, който може да е в Бафълоу, Сакраменто или Хюстън, не знаем точно къде, но ще опитаме да го издирим. Пазя всички телефонни номера.

— А дали могат да бъдат тук навреме?

— Можем да проверим полетите по Компу Сърва — предложи Лайза. — Къде е компютърът ти, Джийни?

— Откраднаха ми го.

— Моят „Пауърбук“ 11 11 Модел преносими компютри. — Б.пр. е в багажника. Ще отида да го взема.

— Трябва да обмислим много прецизно как да накараме тия момчета да дойдат до Балтимор с толкова кратко предизвестие. Да предложим да им платим билетите, но не съм сигурна дали кредитната ми карта може да понесе тоя товар.

— Имам една Америкън Експрес, която мама ми даде за извънредни случаи. Сигурен съм, че ще сметне това за извънреден случай.

— Каква велика майка имаш! — каза Джийни завистливо.

Лайза се върна и свърза компютъра с модемната линия на Джийни.

— Чакай малко — спря я Джийни. — Първо нека организираме нещата.

Джийни написа изявлението за пресата. Лайза влезе в Уърлд Спан Търговски пътнически услуги и започна да проверява полетите, Стив запрелиства Жълтите страници и взе да звъни на всички хотели в Балтимор:

— Извинете, при вас за утре имате ли предвидена пресконференция за „Дженетико Инк.“ или „Ландсман“?

След шест разговора Стив се досети, че пресконференцията може да не е в хотел. Би могла да се проведе на някое по-екзотично място, например на борда на яхта. Възможно бе и „Дженетико“ да имат някоя достатъчно голяма зала в техния щаб, малко на север от града. Но на седмото обаждане администраторът услужливо каза:

— Да, в зала „Риджънси“ по обед, сър.

— Чудесно! — възкликна Стив и вдигна палец с тържествуваща усмивка към Джийни. — А може ли да си запазя стая за довечера, моля?

— Ще ви свържа с отдел „Резервации“, сър, само задръжте за момент.

Той запази стая, плащайки с кредитната карта на майка си.

— Има три полета, които могат да докарат Хенри Кинг тук, и то навреме — съобщи междувременно Лайза. — Всичките са на US Air. Излитат в шест и двайсет, седем и четиридесет и девет и четиридесет и пет. Имат свободни места.

— Запази му място за полета в девет и четиридесет и пет — каза Джийни.

Стив подаде кредитната карта на Лайза и тя натрака данните й в компютъра.

— Все още не съм измислила как да го накарам да дойде — рече Джийни.

— Не каза ли, че е студент и работел в някакъв бар? — попита Стив. Значи има нужда от пари. Дай да опитам, какъв е номерът?

Джийни му го даде и добави:

— Викат му Ханк.

Стив позвъни. Никой не отговори. Той поклати глава разочаровано.

Но Джийни подскочи импулсивно:

— Той май е на работа в бара!

Даде номера на Стив.

Обади се човек със силен испански акцент:

— „Блу Ноут“.

— Може ли да говоря с Ханк?

— Той тук работи — каза мъжът раздразнено.

Стив се усмихна окуражаващо на Джийни.

Минутка по-късно в слушалката се чу глас, същият като на Стив.

— Да, кой се обажда?

— Здрасти, Ханк, казвам се Стив Логън и двамата с теб имаме нещо общо.

— Да не продаваш нещо?

— Твоята майка и моята са се лекували в една и съща клиника, преди ние да се родим. Клиниката се казва „Авънтайн“. Можеш да попиташ майка си.