Кен Фоллетт - Третият близнак

— Бил е на нещо като бал с маски, облякъл се е като Нанси и се е напил — каза тя.

— Доста добре се справи — похвали я г-н Оливър.

Телефонът иззвъня и Джийни го вдигна.

— Ало?

— Обажда се Миш Делауеър.

Джийни бе забравила за детективката. Преди петнайсет-шестнайсет часа умираше от нетърпение да се свърже с нея.

— Здрасти — каза тя.

— Ти излезе права. Харви Джоунс го е направил.

— Как разбра?

— От филаделфийската полиция пипат бързичко. Отишли в апартамента му, нямало го, но съседът ги пуснал вътре. Намерили шапката и разбрали, че е същата, както е в описанието.

— Но това е страхотно!

— Готова съм веднага да го арестувам, но не знам къде е.

Джийни му хвърли поглед — върлина, облечена като Нанси Рейгън.

— Нямам представа — отвърна тя. — Но мога да ти кажа къде ще бъде утре по обяд. В зала „Риджънси“ на хотел „Стауфър“, на пресконференция.

— Благодаря.

— Миш, направи ми една услуга.

— Каква?

— Не го арестувай, преди да е свършила пресконференцията. Много е важно за мен той да присъства на нея докрай.

Тя се поколеба, после се съгласи.

— Благодаря, ценя това. — Джийни затвори. — Е, добре, хайде да го качваме в колата.

— Върви напред и отваряй вратите. Аз ще го докарам — каза г-н Оливър.

Джийни грабна ключовете си и изтича на улицата. Нощта вече бе паднала, но небето бе ясно, а уличното осветление — силно. Тя огледа улицата. Млада двойка в окъсани джинси отминаваше бавно в противоположна посока, хваната за ръце. От другата страна на пътя мъж със сламена шапка разхождаше жълт лабрадор. Всички съвсем ясно можеха да видят какво става. Дали щяха да погледнат? И дали изобщо щяха да се заинтересуват?

Джийни отключи колата си и отвори вратата.

Харви и г-н Оливър излязоха от къщата, притиснати плътно един до друг. Г-н Оливър го побутваше напред, Харви залиташе, но вървеше, а Лайза завършваше шествието и затваряше вратите.

За секунда гледката се стори на Джийни абсурдна. Напуши я истеричен смях и тя захапа юмрук, за да го потисне.

Харви стигна до колата, г-н Оливър го блъсна за последен път и той почти се строполи на задната седалка.

Смехът изчезна от очите на Джийни и тя отново огледа улицата. Човекът със сламената шапка се бе съсредоточил в кучето си, което препикаваше гумата на едно субару. Младата двойка изобщо не се обърна.

— Ще седна отзад при него — обади се г-н Оливър.

Лайза се настани на дясната седалка отпред и Джийни подкара.

В центъра нямаше особено движение в неделя вечерта. Тя вкара колата в подземния гараж под хотела и паркира възможно най-близо до асансьора. Трябваше обаче да изчакат една добре облечена двойка да паркира колата си и да се качи в хотела. После предпазливо излязоха от колата.

Джийни взе от багажника на автомобила тежък гаечен ключ, показа го на Харви и го тикна в задния джоб на джинсите си. Г-н Оливър носеше допотопния си пистолет, затъкнат в колана, и отгоре бе пуснал ризата си. Двамата измъкнаха Харви от колата. Джийни очакваше всеки момент той да се разбеснее, но младежът мирно и тихо се приближи до асансьора.

Чакаха го цяла вечност.

Когато най-сетне дойде, набутаха Харви вътре, вмъкнаха се след него и Джийни натисна копчето за фоайето.

Докато асансьорът пълзеше бавно нагоре, г-н Оливър отново удари Харви в корема. Джийни се стъписа — нямаше никакъв повод. Харви изохка и се преви точно в момента, в който вратите се отвориха. Отвън двама мъже чакаха асансьора и впериха погледи в превития. Г-н Оливър го поведе навън с думите:

— Извинете, господа, този младеж си е пийнал малко повечко.

Двамата веднага се дръпнаха встрани и сториха път.

За щастие вратите на един от асансьорите във фоайето зееха, широко отворени. Двамата тикнаха Харви в него и Джийни натисна копчето за осмия етаж, въздишайки с облекчение.

Харви вече почти се бе съвзел от удара, когато Джийни ги поведе към стаята. Приближавайки се към нея, тя с отчаяние видя, че на бравата виси табелка: „Стаята в момента се обслужва“. Камериерката сигурно сменя чаршафи, изстена Джийни.

Изведнъж Харви започна да се мята, мъчейки се да извика нещо през кърпичката, и диво размаха ръце. Г-н Оливър се опита да го удари, но онзи се наведе, избегна удара и затътри вързаните си нозе из коридора.

Джийни се изпречи пред него, сграбчи с две ръце кабела, спъващ краката му, и дръпна. Харви залитна, но не падна. Джийни отново дръпна, но и този път без никакъв ефект. Божичко, колко е тежък! Той вдигна ръце, готвейки се да я удари. Джийни се стегна и дръпна с всички сили, краката му се плъзнаха и той се сгромоляса.