Кен Фоллетт - Третият близнак

КАРЕН БИЙМИШ

„Тотъл Къмюникейшънс“

Това бе организаторката, която Джийни бе видяла малко преди това. Тя изненадано погледна към Джийни, но не я спря, предполагайки, че някой си е поръчал нещо от обслужване по стаите. На това бе разчитала и Джийни.

Пред мъжете на подиума имаше табелки с имената им. В седналия вдясно мъж Джийни позна сенатора Пруст, а от лявата му страна бе Престън Барк. Този в средата, който в момента говореше, бе Майкъл Мадигън.

— „Дженетико“ не е просто само една фирма за интересни биотехнологии — говореше той със скучен глас.

Джийни му се усмихна и сложи подноса пред него. Леко изненадан, той я погледна и млъкна за миг.

Джийни се обърна към публиката:

— Имам да направя едно много специално съобщение — каза тя.

Стив седеше на пода в банята. Лявата му ръка бе прикована към канализационната тръба ма една от мивките. Бе разгневен и отчаян. Берингтън го бе разобличил няколко секунди преди успешния край. Сега търсеше Джийни и можеше да осуети целия план, ако я намереше. Стив трябваше да се измъкне оттук и да я предупреди.

Горната част на тръбата бе закрепена към сифона на мивката. После правеше една S-образна извивка и изчезваше в стената. Извивайки тяло, Стив успя да опре крак в тръбата, изтегли се назад и ритна. Целият санитарен възел се разтърси. Той отново ритна. Мазилката около мястото, където тръбата влизаше в стената, започна да се пука. След още няколко яростни ритника мазилката падна, но тръбата продължаваше да се държи.

Разочарован, той надникна нагоре към мястото, където тръбата влизаше в сифона на мивката. Може би тази връзка бе по-слаба. Стисна тръбата с две ръце и бясно я разтърси, всичко отново потрепери, но нищо не се счупи.

Огледа S-образната извивка. Там, където тя свършваше, имаше муфа, която се навиваше на резба към сифона. Когато водопроводчиците искаха да я почистят, развиваха муфата с помощта на ключ. С лявата си ръка той я обхвана, стисна с всичка сила и се опита да завърти. Пръстите му се плъзнаха по грапавата повърхност.

Почука по долната страна на мивката. Бе направена от някакъв доста здрав материал, може би изкуствен мрамор. Отново спря погледа си на мястото, където тръбата се свързваше със сифона. Ако успееше да счупи таза връзка, щеше да се освободи.

Стив промени позата си, сви крак и отново започна да рита.

Джийни каза:

— Преди двайсет и две години „Дженетико“ проведе серия незаконни и безотговорни експерименти върху осем нищо неподозиращи американки. — Думите й излизаха накъсано и тя с усилие си наложи да говори по-спокойно. — Всички те бяха съпруги на офицери от армията.

Потърси с поглед Стив сред публиката, но не го откри. Къде, по дяволите, беше? Трябваше да бъде тук, нали е живо доказателство!

С треперещ глас Карен Биймиш се обади:

— Това е частно мероприятие, моля, излезте незабавно.

Джийни не й обърна внимание.

— Жените отишли в една клиника на „Дженетико“ във Филаделфия, за да се подложат на хормонално лечение против безплодие. — Тук тя пусна гнева си да проличи. — Без разрешение на тези жени им е бил имплантиран ембрион от съвършено непознати хора.

Събраните журналисти възбудено зашумяха. Познаваше се от пръв поглед, че се заинтригуваха. Тя повиши глас:

— Престън Барк, учен и предполагаем извършител, е бил толкова завладян от откривателския си дух в сферата на клонирането, че е разделил ембриона седем пъти, сдобивайки се с осем съвършено еднакви ембриона, които е имплантирал в осем нищо неподозиращи жени.

Джийни откри Миш Делауеър, седнала в задните редици, и се загледа в нея с леко развеселено изражение на лицето. Но Берингтън го нямаше в залата. Това бе изненадващо… и обезпокоително.

Престън Барк се надигна иззад масата на подиума:

— Дами и господа, моля да ме извините за това. Предупредиха ни, че може да стане така.

Но Джийни продължи:

— Това своеволие е било пазено в тайна двайсет и три години. Тримата извършители — Престън Барк, сенатор Пруст и професор Берингтън Джоунс — бяха готови на всичко, за да го прикрият, както разбрах от горчив опит.

Карен Биймиш говореше бързо в един от телефоните. Джийни я чу да казва:

— Веднага изпратете някого от проклетата ви охрана!

Под подноса Джийни бе скрила листове с изявлението пред пресата, което Лайза бе фотокопирала.

— Всички подробности са описани тук — продължи тя и започна да раздава листовете, без да спира да говори. — Тези чужди ембриони са се развили, били са родени и седем от тях са все още живи. Ще ги познаете лесно, защото изглеждат напълно еднакви.