Клайв Касслер - Кралството

Двукратният зов на морска сирена изтръгна Сам от размисъла му. Той хвърли поглед вляво — на почти километър от тях, дванайсетметрова лодка от бреговата охрана на Суматра идваше право към тях.

— Сам, да не си забравил да платиш горивото в магазина за лодки под наем? — подкачи го Реми.

— Не, но използвах фалшивите рупии, които ми бяха подръка.

— Ясно.

Лодката скъси разстоянието до тристатина метра, след което се обърна надясно, а после — наляво, в сърповиден завой. Лодката на бреговата охрана застана успоредно на лодката на Реми и Сам, на около трийсет метра от тях. През високоговорител се чу английски със силен индонезийски акцент:

— Привет! Вие ли сте Сам и Реми Фарго?

Сам вдигна ръка утвърдително.

— Моля, изчакайте. Водим ви някого.

Сам и Реми се спогледаха озадачено — не очакваха никого.

Лодката ги обиколи веднъж и скъси още разстоянието. После спря на по-малко от метър вляво от централната им част. Двигателят постепенно утихна.

— Поне изглеждат дружелюбни.

За последно чужд плавателен съд ги бе приближавал в Занзибар. Пак беше патрулна лодка, но на нея бяха монтирани едрокалибрени картечници, а моряците имаха гневен вид и носеха автомати „Калашников“.

— Засега са дружелюбни, да — съгласи се скептично Реми.

На кърмовата палуба на патрулката, между двама полицаи със сини униформи, стоеше дребничка азиатка на четирийсет и няколко години, с изпито, ъгловато лице и почти войнишка прическа.

— Позволявате ли да се кача? — попита жената. Английският й бе безупречен, акцент почти не си личеше.

Сам сви рамене.

— Позволяваме.

Двамата полицаи пристъпиха напред, сякаш се готвеха да й помогнат да прескочи между лодките, но тя не им обърна внимание и с една-единствена плавна стъпка премина от фалшборда на индонезийската лодка в тази на Фарго. Обърна се към Сам и Реми, която бе застанала до съпруга си. Жената ги изгледа с невъзмутими черни очи и им подаде една визитна картичка. На нея пишеше само „Жилан Шъ“.

— Какво можем да направим за вас, госпожице Шъ? — попита Реми.

— Моят работодател, Чарлс Кинг, иска да му доставите удоволствието да се срещне с вас.

— Извинете ни, но не познаваме господин Кинг.

— Чака ви на борда на личния си самолет на частния терминал за чартърни полети в покрайнините на Палембанг. Желае да разговаря с вас.

Макар английският на Жилан Шъ да беше безупречен, звучеше смущаващо сковано, сякаш жената говореше на автоматик.

— Тази част я разбрахме — каза Сам. Върна й визитката. — Кой е Чарлс Кинг и защо иска да се срещне с нас?

— Господин Кинг ми разреши да ви споделя, че става дума за ваш познат, господин Франк Олтън.

Това привлече вниманието на Сам и Реми. Олтън бе не просто познат, а близък, дългогодишен приятел, бивш полицейски офицер от Сан Диего, който бе станал частен детектив. Със Сам се познаваха от уроците по джудо, които посещаваха заедно. Сам, Реми, Франк и съпругата му Джуди имаха постоянна уговорка за вечеря веднъж месечно.

— Какво за него? — попита Сам.

— Господин Кинг желае да говори лично с вас по въпроса за господин Олтън.

— Много неща не ни казвате, госпожице Шъ — рече Реми. — Искате ли да ни споделите защо?

— Господин Кинг желае…

— … да говори с нас лично — довърши вместо нея Реми.

— Да, точно така.

Сам погледна часовника си.

— Моля, кажете на господин Кинг, че ще се срещнем се него в седем часа.

— Това е след четири часа — каза Жилан. — Господин Кинг…

— Ще трябва да почака — рече Сам. — Имаме работа, която трябва да свършим.

По досега стоическото изражение на лицето на Шъ премина гняв, но изчезна, почти незабавно. Тя просто кимна и каза:

— В седем. Моля, не се бавете.

Без да продума, жената се обърна, скочи като газела и се приземи на фалшборда на патрулната лодка. Избута с рамо полицаите и се скри в каютата. Единият полицай вдигна шапка за поздрав. След десет секунди моторът отново зарева и лодката се отдалечи.

— Е, това беше интересно — каза Сам след няколко секунди.

— Страшна чаровница — отбеляза Реми. — Усети ли как подбираше думите си?

Сам кимна.

— „Господин Кинг ми разреши…“ Ако тя разбира какво значи това, значи можем да предположим, че господин Кинг ще е също толкова сърдечен.

— Вярваш ли й? За Франк? Джуди щеше да ни се обади, ако се беше случило нещо — каза Реми.

Макар приключенията им да ги насаждаха често в сериозни неприятности, ежедневието им беше спокойно. Ала неочакваното посещение на Жилан Шъ и тайнствената покана включиха всичките им червени лампички. Колкото и малко вероятно да изглеждаше, те не можеха да пренебрегнат възможността това да е капан.