Клайв Касслер - Кралството

— Да разберем какво става — рече Сам.

Приклекна до шофьорската седалка, измъкна раницата изпод таблото и извади от един страничен джоб сателитния си телефон. Набра номер и след няколко секунди се включи женски глас:

— Да, господин Фарго?

— Надявах се, че днес ще извадя късмет — засмя се Сам.

С Реми открай време имаха облог, че някой ден той ще хване Селма Уондраш неподготвена и ще нарече някой от тях по малко име.

— Не и днес, господин Фарго.

Главният им човек по проучванията, логистичен гуру и пазител на вътрешното им светилище, Селма бе унгарка, която — въпреки десетилетия живот в Щатите, още говореше с лек акцент, който придаваше на говора й лека напевност.

Преди да започне работа за Сам и Реми Селма отговаряше за Отдела за специални колекции на Библиотеката на Конгреса. С изключение на личния й аквариум и колекцията чай, която заемаше цял шкаф в работния й кабинет, единствената страст на Селма бяха проучванията. Беше най-щастлива, когато семейство Фарго й възложеше да разгадае някоя древна загадка.

— Някой ден ще ме наречеш Сам.

— Не и днес.

— Колко е часът при теб?

— Около единайсет — Селма рядко си лягаше преди полунощ и рядко спеше до след четири-пет сутринта. Въпреки това, винаги звучеше съвсем бодро. — Какво сте ми измислили?

— Задънена улица, надяваме се — отвърна Сам, след което разказа за посещението на Жилан Шъ. — Чарлс Кинг звучи като някакъв богопомазаник.

— Чувала съм за него. Богаташ с главно „Б“.

— Виж дали можеш да изкопаеш някаква кал за личния му живот.

— Нещо друго?

— Чувала ли си нещо за семейство Олтън?

— Не, нищо.

— Обади се на Джуди и виж дали Франк не е извън страната — помоли я Сам. — Поинтересувай се дискретно. Ако има проблем, не искам да плашим Джуди.

— Кога ще се срещате с Кинг? — попита Селма.

— След четири часа.

— Разбрано — развеселена отвърна Селма. — Дотогава ще знам кой номер риза носи и какъв сладолед обича.

Летище „Палембанг“, Суматра

Сам и Реми подраниха с двайсет минути за срещата си и спряха скутерите си до противоураганната ограда по границата на частния терминал на летище „Палембанг“. Както беше предвидила Селма, пистата беше пълна с частни едномоторни и двумоторни самолети. Изключение правеше само един — модел „Гълфстрийм G650“. Цената му бе около шейсет и пет милиона долара. Той беше не само най-скъпият личен самолет в света, но и най-бързият — с максимална скорост 1200 км/ч. Можеше да носи гориво за над 12 000 км и да се издигне на максимална височина от 15 000 м, над 5000 м по-високо от пътнически самолет.

Предвид проучванията на Селма, този самолет не изненада Сам и Реми. „Крал Чарли“, както бе известен и сред приятелите, и сред враговете си, в момента се намираше на 11-о място в списъка на „Форбс“ на най-богатите хора в света, с лично състояние от 23.2 млрд. долара.

Започнал през 1964 г. като шестнайсетгодишен борсов спекулант по нефтените полета на Тексас, на двайсет и една той вече имал собствена компания за сондиране, „Кинг ойл“. На двайсет и четири бил милионер. На трийсет — милиардер. През 80-те и 90-те разширил империята си в банковия и минния отрасъл. Според Форбс, ако Кинг реши да прекара остатъка от живота си в офиса си в Хюстън и да играе дама, пак би печелил по сто хиляди долара на час само от лихви.

Въпреки това обаче, в ежедневието си Кинг живеел колкото е възможно по-скромно, като често се разхождал из Хюстън в пикапа си „Шевролет“ от 1968 г. и се хранел в любимата си закусвалня. Макар и не от ранга на Хауърд Хюз, бил известен с желанието да пази личния си живот личен и да стои настрана от светлината на прожекторите. Рядко успявали да го снимат на публично място, а когато посещавал някакви събития, било то работни или социални, обикновено го правел през уебкамера.

Реми погледна Сам.

— Номерът на опашката съвпада с това, което ни даде Селма. Ако някой не е откраднал самолета, изглежда самият той е тук.

— Само че защо?

Освен, че им даде кратка биография на Кинг, Селма се бе постарала да провери къде е Франк Олтън, който според секретарката му бил извън страната по работа. Макар да не го била чувала от три дни, тя не се тревожеше, защото Олтън често прекъсвал комуникацията с нея за седмица-две, ако задачата му била особено сложна.

Зад тях се чу пукот на клонка. Обърнаха се и видяха Жилан Шъ от другата страна на оградата, само на метър и половина от тях. Долната част на тялото й беше скрита от листак. Азиатката се втренчи в семейство Фарго за няколко секунди, след което каза: