Майкл Коннелли - Черното ехо

Бош не отговори. Изчака го да се изприказва.

— Отговорът е да — завърши Донован, — намерих вътре кутия от кока-кола.

Специалистът по събиране на веществени доказателства огледа найлоновите пликове, които държеше в ръце, и подаде един от тях на Бош. Пликът съдържаше двете половинки на алуминиева кутийка от кока-кола, разрязана през средата, която изглеждаше да е била съвсем нова преди това. Известно беше, че наркоманите използваха долната половина с вдлъбнатината за „готвене“ на хероин с вода. Или както му викаха „печка“. Повечето наркомани отдавна не използваха лъжици за тази цел, тъй като носенето на лъжица можеше да послужи като повод за арестуване. Пък и кутийки се намираха лесно. Оправяш се с тях и ги изхвърляш.

— Веднага да вземете отпечатъци от комплектчето и „печката“ — рече Бош. Донован кимна и понесе товара от найлонови пликове към полицейската кола. Хари насочи отново вниманието си към хората от съдебномедицинския екип.

— Няма нож у себе си, нали? — запита той.

— Няма — отвърна Сакаи. — Защо?

— Трябва ми и нож. Иначе нещата не се връзват.

— Че какво пък, тоя е наркоман, а те се крадат един друг. Може приятелчетата му да са го задигнали.

Сакаи нави ръкавите на ризата на мъртвеца. И по двете ръце имаше следи от убождания. Стари следи, резултат от възпаления и малки инфекции. В сгъвката на лявата ръка личеше съвсем прясна следа от игла с жълтеникаво-лилав подкожен кръвоизлив.

— Бинго! — рече за втори път Сакаи. — Според мен тоя тип си е праснал една яка доза и — фют! — всичко е свършило дотам. Както казах, имаме типичен случай, Бош. Бързо ще се справиш. Иди си да гледаш „Доджърс“.

Бош клекна отново, за да огледа мъртвеца по-отблизо.

— Всички все това ми повтаряте — рече той.

Сакаи сигурно е прав, помисли си Хари. Но все още не му се искаше да приключи дотук. Твърде много неща не съвпадаха. Липсваха следи в тръбата, ризата беше набрана нагоре и покриваше главата, показалецът на лявата ръка беше счупен и нямаше никакъв нож.

— Как така всичките следи от убождания са стари освен една? — отправи Хари въпроса си повече към себе си, отколкото съм Сакаи.

— Кой знае? — отвърна докторът. — Може за известно време да е бил спрял, а после да е решил да почне отново. Наркоманът си е наркоман. Винаги е непредсказуем.

Разглеждайки следите по ръката на мъртвия, Бош забеляза и едно петно от синьо мастило върху кожата, точно под навития върху левия бицепс ръкав. Написаното не се виждаше изцяло, за да може Хари да го разчете.

— Я вдигни ръкава на ризата още нагоре — рече той и посочи трупа с ръка.

Сакаи нави ръкава чак до рамото, разкривайки стара татуировка, направена със синьо и червено мастило. Изобразяваше стилизиран плъх като от анимационните филми, застанал на задните си крака, със зловещо озъбена вулгарна усмивка. В едната ръка плъхът държеше пистолет, а в другата бутилка с маркировка „XXX“. Времето беше позаличило сините надписи под и над рисунката. Сакаи се опита да ги разчете.

— Пише „Път…“, не, „Първи“. Първи пехотен. Тоя тип е бил в армията. Долният надпис не се… охо, това е на друг език. „Нон… Гратум… Анум… Ро…“ Нататък нищо не се разбира.

— Родентум — довърши Бош.

Сакаи го загледа изненадано.

— Изкривен латински — обясни Бош. — Означава в превод „Не струва и миши гъз“. Човекът е бил „тунелен плъх“ във Виетнам.

— Ами да — рече Сакаи и хвърли преценяващ поглед на трупа и тръбата. — В крайна сметка пак свърши в тунел, нали така? Или поне в нещо подобно.

Бош отмести сплъстените сиви и черни кичури коса от челото на мъртвеца и откри безизразно вторачените му очи. Направи това с голи ръце, без да си сложи гумени ръкавици, затова всички спряха работата си и го загледаха, изненадани от необичайното му и в разрез със санитарните изисквания поведение. Но Бош не им обърна внимание. Остана задълго загледан в лицето на мъртвеца, без да каже нищо, без дори да чува какво се говори наоколо. В момента, когато разбра, че лицето му е познато, както и татуировката, в съзнанието му изплува образът на млад мъж: кльощав и загорял, с късо подстригана коса. Но жив, не мъртъв. Хари се изправи и отвърна поглед от трупа.

Понеже направи това бързо и рязко, той връхлетя право върху Джери Едгар, който най-после беше пристигнал и тъкмо се канеше да се наведе над мъртвеца. И двамата отстъпиха крачка назад, зашеметени за момент. Бош се хвана за челото, а Едгар, който беше доста по-висок, захвана да разтрива челюстта си.