Майкл Коннелли - Черното ехо

— А защо му е било да влиза в тръбата? — глухо запита Бош. — Нали казваш, че живеел в Сепулведа. Защо ще идва чак тук?

— Кой знае, Хари? Той е наркоман… а може и жена му да го е изгонила. Надрусал се е у тях, хвърлил топа, а приятел-четата му са го довлекли дотук, понеже не са искали да си вземат белята и да обясняват кое как е станало.

— Все пак това е престъпление.

— Да, престъпление е, обаче искам да ми кажеш, когато откриеш прокурор, който да приеме твоите доводи.

— Принадлежностите му изглеждат съвсем нови и чисти. Другите следи от игли по ръката му са все стари. Не мисля, че е имал намерение да започва отново. Не ми харесва всичко това. Нещо не е наред тук.

— Е, не знам… Вече има СПИН и тъй нататък… Трябва човек да си носи чисти принадлежности.

Бош изгледа колегата си така, сякаш го виждаше за първи път.

— Чуй ме, Хари. Може тоя човек да ти е бил боен другар преди двадесет години, но напоследък той е бил една друса-на отрепка. Не ще можеш никога да обясниш това или онова негово действие. Не съм сигурен за принадлежностите или за следите, но това, което знам, е, че няма какво толкова да си блъскаме главите. Това си е стандартен случай за решаване в рамките на работното време от девет до пет, изключвайки уикендите и празниците.

Бош се предаде. Поне за момента.

— Ще отида до Сепулведа — рече той. — Идваш ли с мен, или се връщаш в извънградската си къща?

— Ще си върша работата, Хари — рече кротко Едгар. — Това, че не сме на едно мнение по даден въпрос, не означава, че няма да свърша това, за което ми плащат. Никога не съм го правил, няма и да го направя. Ако пък не ти харесва как работя, можем да отидем утре при шефа и да поискаме да ни бъдат назначени нови партньори.

Бош веднага съжали, че е засегнал Едгар, но каза само:

— Добре. Иди тогава дотам и виж има ли някой у тях. Аз ще дойда, след като оправя документите във връзка с мястото на престъплението.

Едгар отиде до тръбата и взе една от снимките на Медоус. Пусна я в джоба на сакото си, след което се отправи надолу към пътя, където стоеше колата му, без да каже нищо повече на Бош.

След като съблече гащеризона, Бош го сгъна и го прибра в багажника на колата си. После застана да гледа как Сакаи и Осито изтърсват грубо чувала с мъртвеца върху една носилка и я вкарват отзад в синята камионетка. Приближи до тях, мислейки как да изтегли напред с предимство аутопсията на Медоус. Искаше му се да я насрочат поне за следващия ден, а не за четири или пет дни по-късно. Настигна помощник съдебния лекар тъкмо когато онзи отваряше шофьорската врата на колата.

— Тръгваме си, Бош — рече Сакаи.

Хари постави ръка на вратата, задържайки я така, че докторът да не може да се качи в колата.

— Кой ще аутопсира днес?

— Този тук ли? — посочи Сакаи чувала. — Никой.

— Хайде стига, Сакаи. Кой е на смяна?

— Сали. Но той няма да иска и да чуе, Бош.

— Виж какво, току-що имах разправия с партньора си по този въпрос. Недей сега и ти ме убеждава, чуваш ли?

— Ти ме чуй, Бош. Послушай ме. От шест часа миналата вечер работя и това е седмото местопрестъпление, което посещавам. Имахме прегазени, удавени, един случай на сексуално престъпление и прочие. Хората просто „умират“ да се срещнат с нас, Бош. И все няма почивка, което значи, че сега не е време да работим по случай, който само ти смяташ за сериозен. Поне веднъж послушай партньора си. Ще се окаже съвсем рутинна работа, ще видиш. Мисля да се заемем с този към сряда или дори четвъртък. Обещавам най-късно до петък. Така или иначе резултатите от токсикологията ще излязат чак след около десетина дни, знаеш го. Какво си се разбързал толкова?

— Така е, защото и в токсикологията не са по-чевръсти от вас…

— Я се разкарай!

— Само кажи на Сали, че искам да свърши работата предсрочно още днес. Аз ще дойда лично там по-късно.

— По дяволите, Бош, чуй какво ти казвам. Имаме и без това няколко трупа, за които е сигурно, че са убийства, и които стоят в залата и чакат да бъдат обработени час по-скоро. Салазар няма да има време да се занимава с нещо, което за мен, както и за всички останали освен теб, си е чист случай на свръхдоза. Какво бих могъл да му кажа, че да го убедя да извърши аутопсията още днес?

— Покажи му счупения пръст. Кажи му, че в тръбата е нямало никакви следи. Измисли нещо. Обясни му, че става дума за човек, който е бил твърде „на ти“ с иглите, за да сбърка дозата.

Сакаи се облегна назад върху камионетката и се разсмя на висок глас. После поклати глава, сякаш беше чул дете да разказва смешна историйка.