Майкл Коннелли - Черното ехо

След това откачи маркуча, който висеше над главата му, отми нечистотиите от тялото и намокри косата. Сакаи привърза двата крака на Медоус един за друг, а ръцете към тялото, за да избегне разместването им през време на различните стадии на вцепеняване. Бош видя как въжето се вряза в татуировката на ръката на мъртвия точно през врата на озъбения плъх.

Салазар затвори с два пръста очите на Медоус.

— Вкарвай го отзад — рече той на Сакаи. После се обърна към Бош: — Да видим сега разрезите. Струват ми се особени, защото перфорацията беше по-голяма, отколкото би оставила обикновена игла, пък и мястото — на гърдите — беше необичайно.

Това със сигурност е пробивна рана, получена приживе или вероятно непосредствено преди смъртта. Има съвсем лек кръвоизлив, но раната не е хванала коричка, значи става дума за съвсем скоро преди смъртта или дори по време на самата смърт. Може това убождане да е причина за смъртта, Хари.

Салазар отнесе разрезите до микроскопа, който стоеше върху отделен плот в дъното на залата. Избра един окуляр и го постави върху предметното стъкло. Наведе се да погледне и остана така около половин минута, след което се изправи и каза:

— Интересно…

После набързо разгледа и другите разрези. Когато свърши, постави отново първия върху стъклото.

— Така… Значи аз отстраних трисантиметровия участък от гръдната област, в който се намираше тази прободна рана. Проникнах в гръдния кош на около три-четири сантиметра навътре, колкото беше дълбоко убождането. Този разрез представлява вертикална дисекция на взетата проба, показваща канала на перфорацията. Следиш ли мисълта ми?

Бош кимна.

— Добре. Това е същото, както когато разрязваш ябълка, за да откриеш дупката на червейчето. На този разрез може да се проследи пътят на перфорацията и всяко поражение, което тя нанася. Погледни.

Бош се наведе над окуляра. Разрезът показваше права, дълбока около три сантиметра перфорация на кожата, а после и на мускула, която изтъняваше напред, подобно на шило. Около най-дълбоката точка на проникването розовият цвят на мускула се беше променил до тъмнокафяв.

— Какво значи това? — запита Бош.

— Това значи — отвърна Салазар, — че пробивът е минал през кожата, после през подкожната тлъстина, и е завършил право в гръдния мускул. Забелязваш ли потъмнелия цвят на мускула около върха на перфорацията?

— Да, забелязах го.

— Хари, това се дължи на изгаряне на мускула.

Бош отмести поглед от окуляра и погледна Салазар. Стори му се за миг, че долавя тънка усмивка под маската на патолога.

— Изгаряне ли?

— С оръжие за зашеметяване — рече Салазар. — От онези, които изстрелват електроди дълбоко в плътта, най-често на около 3–4 сантиметра. Макар в нашия случай повече да ми прилича, сякаш електродът е бил натиснат навътре с ръка.

Бош се замисли за момент. Оръжието за зашеметяване беше от най-трудните за издирване неща.

Сакаи влезе в стаята и се облегна на плота до вратата, за да наблюдава. Патологът взе три стъклени шишенца с кръв и две с жълтеникава течност от масичката с инструментите и ги подаде на Сакаи. Върху масата имаше и неголям стоманен съд с някакво кафяво парче месо, което Бош разпозна вследствие опита си в тази зала като черен дроб.

— Лари, това са токсикологичните проби — рече Салазар. Сакаи ги взе и отново изчезна навън.

— Да не би да говориш за електрошоково… изтезание? — запита Бош.

— Бих казал, Хари, че точно на такова ми прилича — отвърна Салазар. — Токът не е достатъчно силен, за да убие човек, травмата е малка. Но е напълно достатъчен, за да бъде изкопчена информация. Неголям електрически заряд, приложен към човешко тяло, може да бъде много убедителен. По този въпрос има доста написано. Ако вкараш електрода в гръдния кош, човекът ще усети тока право в сърцето си. Може и да се парализира дори. Медоус им е казал всичко, което са искали да узнаят, а после безсилно е наблюдавал как му инжектират смъртоносната доза хероин в ръката.

— Можем ли да докажем това? — попита Бош.

Салазар сведе поглед към плочките на пода, постави пръст върху маската на устата си и се почеса по долната устна. Бош умираше за една цигара. Беше прекарал в залата за аутопсия вече близо два часа.

— Да докажем това ли, казваш? — повтори Салазар въпроса. — По медицински път — не. Токсикологичните проби ще станат готови до една седмица. Това, което най-вероятно ще покажат обаче, ще бъде свръхдоза хероин. Как можем да докажем, че някой друг му го е инжектирал в ръката, а не той самият? От медицинска гледна точка не можем. Можем само да докажем, че по време на смъртта или съвсем скоро преди нея Медоус е получил травмиращ токов удар. Бил е изтезаван, а след настъпването на смъртта е получил и необяснимо счупване на пръста на лявата ръка.